— Значи не сте контактували по някакъв начин?
— Не, за бога.
— Какво можете да ми кажете за Лори Стрейн?
— Тя беше най-желаното момиче в училище.
— Имаше ли близки приятели?
— Лори предизвикваше страхопочитание, завист, похот. Тези чувства са несъвместими с приятелството.
— Бракът ѝ с мъж, петдесет години по-възрастен от нея, беше ли изненада?
Пийл поклати глава.
— Може би предизвика малък скандал. Злобни клюки. Даде повод за неприлични шеги. Но не бих казал, че изненада някого.
— Защо?
— Защото под цялата тази смайваща красота се криеше егоистичен прагматизъм. Бракът ѝ с Ангъс Ръсел ясно показа това.
— Интересно наблюдение. Какво можете да ми кажете за Селена Кърсън?
— Селена е загадка. Ако нямаше толкова много пари, вероятно щеше да свърши в лудница.
В малката му шега Гърни долови отзвук от нещо, което беше казал по-рано.
— Доколкото разбирам, с Тейт са имали връзка.
Пийл изсумтя.
— Чух такива слухове.
— Вярвате ли им?
— Не е трудно да повярваш, че двама антисоциални луди могат да се сдушат.
Гърни чу тракане от преминаващ камион, вероятно през кръстовището зад паркинга на сградата. Това му напомни, че Пийл бе споменал за проблемите с външния шум, които са го накарали да прекъсне връзката между камерата за сигурност в стаята и функцията за запис на компютъра си. Попита дали инцидентът с Тейт го е накарал отново да включи записването.
— Сега, след като знам, че облачният архив съхранява всичко, това не е необходимо. Но дали все още имам бизнес, който трябва да охранявам, в най-добрия случай е съмнително. — Пийл въздъхна нетърпеливо. — Приключихте ли тук?
— Поне засега. Благодаря за търпението.
Пийл го придружи по коридора и излезе с него на паркинга. Махна с ръка към колите на медиите зад полицейското управление.
— Може ли да попитам… какво става там?
— Пресконференция за Тейт и по други въпроси. Началник Морган се занимава с това.
— Много се надявам да знае какво прави. — Пийл замълча за момент. — Може би тези „други въпроси“ имат нещо общо с Мери Кейн?
— Какво знаете за Мери Кейн?
— Из селото се носят слухове, че е била убита. Вярно ли е?
— И аз така чух. Морган вероятно ще даде разяснения. Следете новините.
— Не давате толкова лесно информация, нали?
Гърни сви рамене.
— Аз само я събирам. По-висшестоящите от мен решават каква част да споделят.
Гърни се качи в субаруто си и потегли обратно по алеята под недоволния поглед на Пийл.
22
Минимаркетът на бензиностанцията в Бастенбург беше потискащ представител на този тип търговски обекти. Мърляво магазинче за бира, цигари, лотарийни билети и претоплени парчета пица, което излъчваше селска мизерия.
Гърни огледа хладилните витрини покрай стените и накрая се спря на половинлитрова бутилка портокалов сок с твърде надута цена. След като потърси нещо за ядене и не намери нищо, чието съдържание да не убива апетита му, отиде на касата със сока.
Младежът зад щанда беше истински великан. Дебелите бузи бяха превърнали очите му в тесни процепи. През долната му устна имаше забита обеца във формата на пръчка. На тезгяха пред него имаше отворен жълт вестник.
Заглавието на едната страница гласеше: „Питон поглъща пудел“.
На другата: „Хванаха топченге в мрежа за детско порно“.
Младежът погледна Гърни.
— Готов ли сте?
— Да. Случайно да знаете нещо за онази сграда на няколко пресечки оттук? На прозореца пише: „Църква на патриарсите“.
Младежът енергично поклати глава.
— Не мога да кажа.
— Познавате ли някого, който ходи в тази църква?
Продавачът продължи да клати глава.
— Не съм оттук.
— И аз.
Гърни плати портокаловия сок и излезе.
Докато последните няколко разпръснати нарядко къщи на Бастенбург оставаха зад гърба му, изпи половината сок и се почувства ободрен.
Мислите му се върнаха в стаята за балсамиране на Пийл и опитите му да си представи какво е преживял Тейт. Осъзна, че познанията му за медицинските последствия от удар на мълния са твърде бедни. В интернет със сигурност имаше достатъчно информация, може би дори твърде много. По-добре беше да говори с някого с опит. Но с кого?
Фалоу беше подходящ, но той можеше да изкриви фактите в своя полза. А и патолозите по принцип не бяха идеалните експерти по тази тематика, защото имаха опит предимно с жертвите, а не с оцелелите. Трябваше да попита някого, който поне да го насочи към правилния човек.