— Какво има, Брад?
— Добрата новина е, че криминалистите успяха да хакнат телефона на Мери Кейн. Лошата е, че това не води никъде. Тя никога не се е обаждала на никого и почти никой не ѝ се е обаждал. През седмицата преди смъртта ѝ има само две входящи гласови съобщения. Обадихме се на изходящите номера. Единият е на пенсионирана библиотекарка в старчески дом във Вирджиния. Другият е на сервиза на „КИА“ в Бастенбург, откъдето са ѝ се обадили, за да ѝ кажат, че може да вземе колата си от ремонт.
— Някакви текстови съобщения?
— Две — от клуб за любители на совите.
— Запазила ли е съобщенията?
— Да. Едното беше напомняне да поднови членството си. Другото — с адреса на уебсайт, където може да се чуят повиците на различни видове нощни птици. Тези хора са маниаци да разпознават совите по виковете им. Дали това не е причината да е излязла на верандата си онази нощ?
— Звучи не по-малко логично от всичко останало.
— Значи просто една безобидна старица, попаднала на грешното място в грешния момент.
Гърни не коментира.
— Накратко, телефонът ѝ не ни води доникъде. Съжалявам.
— Разследванията са пълни със задънени улици, Брад. Това е част от работата. Как върви пресконференцията?
— Заседателната зала е претъпкана. Наложи се персоналът да освободи място за репортерите и тяхното оборудване. Не мисля, че шефът очакваше много хора. Но може би трябваше да очаква. Когато някой, когото всички мислят за умрял, излезе от ковчега и почне да реже гърла, логично е медиите да захапят кокала.
Гърни все още мислеше за този поглед към ситуацията, когато, няколко минути преди да стигне до дома си, му се обади Морган.
— Здрасти, Дейв. Знам, че нямате телевизор, но би ли погледнал медийните сайтове тази вечер, особено „РАМ Нюз“?
— Какво да гледам?
— След като прочетох изявлението си, имаше въпроси. Репортерът на РАМ, Кели Тремейн… съдейки по поведението ѝ, имам лошо предчувствие как ще отразят нещата. Аз също ще проверя, но искам да чуя и ти какво мислиш.
— Добре.
— Имаш ми номера. Освен това утре точно в десет ще има среща със селския съвет. Всички са много загрижени и искат колкото може повече информация.
— Ще бъде интересно.
— По-скоро ще бъде пълен кошмар.
— Успокой се, Майк. Трупът на Линда Мейсън, висящ от кофата на трактора, беше пълен кошмар. Утрешната среща няма да е пълен кошмар.
Морган въздъхна.
23
Когато Гърни заобиколи плевнята и се приближи през ливадата към къщата, часът беше почти 20:30. Сумракът започваше да се сгъстява в нощ. Когато спря колата до страничната врата, естествената светлина беше точно толкова, колкото да види четири кола и яркожълто въже, очертаващи правоъгълно парче земя до кокошарника.
Гърни слезе от колата и отиде да погледне по-отблизо. Маркираният участък беше с размери около четири на седем метра. Може би, помисли си той малко смутено, това беше подходящият размер за кошара за алпаки.
Влезе в къщата и усети специфичната тишина, която нахлуваше в стаите, когато Мадлин я нямаше. На вратата на хладилника имаше бележка:
Ако все още не си вечерял, в хладилника има аспержи, скаридите се размразяват на плота до мивката, а до уреда за ориз има кутия булгур. Ще се прибера до десет.
Бележката го накара да се усмихне. Както често ставаше, общуването с Мадлин поне за момент го върна към реалния живот.
Гърни отиде в банята, изми ръцете и лицето си, обу си чехли, направи няколко стречинг упражнения, за да отпусне схванатите си от шофирането мускули, и се върна в кухнята.
След като прочете инструкциите на кутията, сложи булгура с вода, масло и сол в уреда за варене на ориз и го включи. Изчисти скаридите и сложи няколко стръка аспержи в купа в микровълновата печка. После отиде в кабинета и включи лаптопа си.
В 21:01 отвори линка за предаване на живо на уебсайта на РАМ.
Уводната анимация на емисията беше в разгара си. На фона на саундтрак с натрапчив ритъм от всички страни на екрана изскачаха букви и образуваха заглавия:
Тези думи се разпръснаха като назъбени отломки от счупено стъкло и на тяхно място се образува втора серия заглавия: