— Гърни, впечатлен съм, мамка му! Първо си топченге в отдел „Убийства“ на нюйоркската полиция. След това се местиш тук, за да учиш местните аборигени как да си бършат задниците. И накрая оглавяваш лов на зомбита. Респект.
Гърни седна на масата.
— Здравей, Джак.
— Какво се мъти в този Ларчфийлд? Това, което чух, много ми прилича на масова психоза.
— И ти ли гледа ония странни новини?
— Странни? Направо малоумни. Някакъв психопат сатанист е ударен от мълния, после възкръсва и убива трима души — включително Ангъс Шотландския боклук? Никога не съм чувал нещо подобно.
— Този случай наистина има своите особености.
Хардуик се изсмя — звук, който много приличаше на кучешки лай. Един от хилавите брадати мъже погледна разтревожено към тях.
— Гледах пресконференцията на полицейския шеф. Прилича ми на едно тресящо се от нерви недоразумение, с което имах неудоволствието да се срещна на една катастрофална междуведомствена конференция по случая „Пигърт“. Същият ли е?
— Да.
— И този некадърник е най-добрият полицай на Ларчфийлд?
— Да.
— Как, по дяволите, се е стигнало дотам?
— Дълго е за разправяне. Не знам всички подробности.
— Как те въвлече в това?
— Още една дълга история.
— Интересно ми е да я чуя.
— Първо имам нужда от кафе.
Гърни махна на Марика, която се връщаше към бара, след като бе сервирала нещо, приличащо на капучино, на масата на брадатите мъже.
Тя се усмихна лъчезарно.
— Двойно еспресо?
— Добра памет. Отдавна не бях идвал.
— Прекалено отдавна. — Тя отиде до кафемашината, сипа кафени зърна и пусна кафемелачката.
Хардуик го погледна и се усмихна хладно.
— Хайде, говори. Какво, по дяволите, правиш в Ларчфийлд?
— Морган ми се обади. Не се бяхме чували, откакто го изгониха от отдела преди четири години.
— За какво?
— Грешни жени, грешни обстоятелства, всякакви грешки.
— Не се изненадвам. Спомням си, че на съвещанието за „Пигърт“ приличаше на обидено момченце. Някои жени си падат по такива.
— Работата е там, че когато го изритаха, е успял да си стъпи на краката. Някой го е свързал с Ангъс Ръсел и Ръсел го избрал за началник на охраната на колежа в Ларчфийлд, а година по-късно го назначил за шеф на полицията. Хубаво местенце, тихо селце, никакви истински престъпления — докато преди няколко дни не се отприщва истински ад.
— И тогава уязвимото момченце ти се обади?
— Да. Сензационно убийство, ужас в рая, главният му защитник е мъртъв, работата му е поставена на карта, самочувствието му е на бунището — моля те, помогни ми, помогни ми.
— Защо не го разкара?
— Трудно е да го направиш с бивш партньор, който ти е спасил живота.
Изражението на Хардуик не се смекчи. В него нямаше нищо меко. Но той си пое бавно дъх и кимна.
— Фактор, който не е за пренебрегване. Какво искаш от мен?
— Предимно информация. Тъй като Ларчфийлд е в същия щатски полицейски район, където ти работи, помислих, че може да знаеш нещо за селото.
— Знам. Ужасна дупка. Ангъс Ръсел беше феодалът и Ларчфийлд беше неговото имение. Местните сноби се водеха по свирката му. Илюзия за аристокрация.
— Имаше ли врагове?
— Разбира се, че имаше. Точно затова попадна в полезрението на Криминалното бюро. Но разследването не доведе до нищо.
— Какво разследване?
— Преди пет-шест години Ръсел се замеси в ожесточена война с надцакване за закупуването на първокласен парцел на езерото Шамплейн. Конкурентът му в търга изчезна и Ръсел получи имота.
— Изчезнал? Просто така?
— Просто така. Разследването не доведе до нищо. Никакви доказателства за нечестна игра. Няма закон, който да забранява изчезването. Но жената на изчезналия нае частен детектив, който провери миналото на Ръсел и откри нещо интересно. Няколко години по-рано предприемач от Рочестър е съдил Ръсел за неустойка от няколко милиона долара поради провалена сделка. Той също изчезнал безследно.
— Това сигурно е привлякло вниманието на Бюрото.
— За кратко. Работата е там, че човекът, който е изчезнал, имаше проблеми със закона — други хора го съдеха, както той съдеше Ръсел. И освен това любовницата му беше изчезнала по същото време. Нямаше следи от насилствено отвличане. Възможността да е решил да започне нов живот в друга част на света изглеждаше логично обяснение. Край на случая.
— Съвпадението с първото изчезване не е било достатъчно, за да продължите разследването, така ли?
— Срещу един от най-големите политически спонсори в щата? Луд ли си?