— Ръсел е раздавал пари наляво и надясно?
— Където можеше да си купи подкрепа.
— Имаше ли противници на място?
— Най-видимият от тях беше оня малък задник кметът на Ларчфийлд.
— Чандлър Аспърн?
— Същият. С малки кръгли очички като кози дарадонки.
— Някаква идея за какво са се скарали?
— Несходство в характерите? Кръстосване на рога между доминантни мъжкари?
— Ами Били Тейт? Знаеш ли нещо за него?
— Не. Докато бях там, не е попадал в радара на щатската полиция. Ако е имало проблеми с него, са ги решавали на местно или окръжно ниво. Но „РАМ Нюз“ твърди, че той е вашият заподозрян в убийствата, значи сигурно е бил той, нали? Някакви следи?
Гърни поклати глава.
— Свидетелства, че е бил забелязан. Ексцентрична приятелка, която следим. Но никаква ясна следа.
— Самотниците са много трудни за проследяване.
Марика донесе на Гърни двойното еспресо и няколко домашни анасонови курабийки.
— Безплатен подарък — каза тя. — За да се сещаш да идваш по-често.
Хардуик я проследи с поглед, докато се отдалечаваше, и отбеляза:
— Тази жена може да накара всеки мъж да се усъмни в мъдростта на стабилната връзка.
Това накара Гърни да си спомни за Ести Морено, приятелката на Хардуик. Ако човек има стабилна връзка, можеше да направи много по-лош избор от Ести. Гърни отпи голяма глътка от силното кафе.
— Ами преподобният Сайлъс Гант? Знаеш ли нещо за него?
— Кучи син. Сетил се е, че религията е идеалният щит срещу закона. В Бюрото установихме, че има източници на приходи от търговия с оръжие, уебсайт за конспиративни теории и евангелистки дарения. Невероятно е колко фъшкии може да продаде човек, ако им лепне етикета „религия“. По същество, пълен боклук, който държи в джоба си куп продажни политици.
— Тази Църква на патриарсите в Бастенбург ли е главното му седалище?
— Може да се каже. Освен това има хиляда декара укрепена военизирана зона в гората около града. Регистрирана е като освободена от данъци църковна собственост. Всъщност е малка държава на тежковъоръжени откачалки — с харем за полигамии дъртаци.
Гърни изведнъж си даде сметка, че точно въоръжената организация на Гант е била групировката, която жената на Майк Морган се е опитала да закрие, преди да се разболее. Помъчи се да си спомни какво точно му беше казал Морган. В този момент забеляза, че Хардуик го гледа изпитателно, с насмешливо наклонена на една страна глава.
— Имаш ли нещо наум, Джак?
— Преди няколко минути ми каза, че искаш информация.
— Е, и?
— И това ме кара да се замисля… какво още искаш?
Гърни не виждаше смисъл да премълчава идеята, която се беше зародила в ума му, колкото и далечно да изглеждаше реализирането ѝ в момента. По-добре беше да я сподели.
— Подкрепления. За всеки случай.
— Имаш предвид, в случай че полицията на Ларчфийлд не може да се справи?
— Както казах, за всеки случай.
Хардуик се усмихна хладно.
— Лека или тежка артилерия?
— Рано е да се каже. Просто имам неприятното предчувствие, че случващото се в това странно селце може да е по-сериозно, отколкото изглежда.
— По-сериозно от зомби, което тича наоколо и прерязва гърлата на хората?
Хардуик се усмихна още по-широко. В ледените му сини очи блесна искра. Този човек беше роден авантюрист.
25
По време на едночасовото пътуване до Ларчфийлд дъждът, който беше спрял преди зазоряване, отново започна. Мислите на Гърни се колебаеха между обезпокоителната информация на Хардуик за бизнес сделките на Ангъс Ръсел и собствените му опасения за причините, поради които Морган го въвлече в разследването.
Вероятно мотивацията на Морган беше повече или по-малко такава, каквато я представяше, но Гърни не можеше да се отърси от чувството, че бившият му партньор може би замисля по някакъв потаен начин да си поиска обратно услугата за случилото се по време на онази престрелка в Бронкс.
Има ли някакъв аспект в това разследване, към което очаква да подходя благоприятно за него заради това, което му дължа? Ще се наложи ли да го измъквам от някаква каша, в която се е забъркал? Да не би да се опитва да ме въвлече в потулване на нещо? Или и аз ставам параноик като него?
След като се убеди, че въпросите за мотивите на Морган нямат задоволителен отговор, поне засега, Гърни най-сетне успя да ги прогони от съзнанието си.
Докато пристигна в Ларчфийлд, дъждът спря, но тъмните облаци останаха. В сегашното му мрачно настроение му напомняха за кълба от мръсна вата.