— Клуба на совите ли?
— Да. Казахте, че в едно от съобщенията се споменава уебсайт, където човек може да слуша гласовете на птиците. Хрумна ми, че ако се интересува от такива неща, може затова да е излязла на верандата с телефона си посред нощ — да записва крясъци, бухане или каквото друго издават совите. Съмнявам се да е очаквала спешно обаждане в два през нощта.
Словак премигна озадачено.
— Искате да проверим дали е записвала бухалите?
— Ако телефонът е бил до нея, за да записва тези звуци, и ако функцията е била активирана, когато е дошъл убиецът, може да е записано нещо полезно. Вероятността не е голяма, но лесно може да се провери.
— Ще го направим.
Морган погледна нервно часовника си и каза:
— Благодаря на всички. Уведомете ме, ако се появи нещо важно.
След този намек, че са свободни, Словак и Барстоу излязоха.
Морган се усмихна мрачно.
— Сега идва срещата със селския съвет. Очаквай най-лошото. Членовете му са Рон Фалоу, Данфорт Пийл, Чандлър Аспърн, Хилда Ръсел, Хармън Госет, Мартин Кармъди и Гифърд Стайлс. Госет е селският адвокат, умът му реже като бръснач, но иначе има приветливостта и чара на труп; Кармъди е пенсиониран директор на пиар агенция; Стайлс е глупак от стара богата фамилия, когото Ангъс е вкарал в съвета, за да си осигури един допълнителен глас. Готов ли си?
— Тази сутрин научих, че няколко души, които са имали бизнес конфликти с Ангъс, са изчезнали безследно. Вярно ли е?
Морган поклати глава.
— Както го казваш, звучи ужасно. Няма никакви доказателства, че Ангъс е бил замесен… в нещо от това, което казваш. Нито една улика, че тези така наречени изчезвания не са по собствена инициатива на замесените или че имат нещо общо с Ангъс.
— Ти обаче знаеш за тези инциденти.
— Да, но не по начина, по който намекваш.
— Не мислиш ли, че беше уместно да ми кажеш за тях?
— За да бъда съвсем честен, не. Мисълта ми е — какво общо имат две необосновани обвинения отпреди години с убийствата, извършени от Били Тейт?
— Нямам представа. Но това са неща, за които обичам да мисля.
Морган го изгледа сконфузено, после погледна часовника си, покашля се и каза:
— Хайде да отиваме на срещата.
26
— С тези изобретатели на кризи, с тези професионални лъжци, с тези кабелни шутове, които се опитват да убедят света, че животът в Ларчфийлд е някакъв филм на ужасите… — говореше Чандлър Аспърн, когато Морган и Гърни влязоха в заседателната зала.
Седеше в единия край на правоъгълната маса, а шестимата други членове на селския съвет седяха един срещу друг, по трима от всяка страна.
Морган и Гърни заеха двата свободни стола в края на масата срещу Аспърн.
— Трябва да контролираме публичната информация — продължи той. — С тези безумни преувеличения и луди теории, разпространявани от медиите, реномето на Ларчфийлд ще отиде по дяволите.
Мартин Кармъди и Гифърд Стайлс кимнаха в знак на съгласие.
Аспърн продължи:
— Програмата на РАМ снощи беше ужасна. А днешните заглавия са още по-лоши. „Мъртъвци се разхождат из Хароу Хил“ — това беше първата новина в съобщенията на телефона ми.
Кармъди — добре охранен, червендалест, с прошарена коса — заговори с плътен баритон на старовремски радиоговорител:
— Нещо трябва да се направи, и то бързо.
Стайлс, намръщен като възрастен аристократ, който гледа поло и е недоволен от хода на играта, поклати глава.
— Това е недопустимо. Тейт дори не е от Ларчфийлд. Той е от Бастенбург. Това са умишлени клевети срещу селото ни. Трябва да ги спрем. — Погледна през масата към Госет. — Направи нещо, Хармън. Ти си нашият адвокат, по дяволите. Вземи мерки, човече!
Госет не каза нищо. Слаб, с оредяла коса, той гледаше безизразен като риба.
Пийл заговори и в патрицианската му интонация прозвуча остра нотка:
— Първият приоритет трябва да бъде да запушим течовете! Нищо няма да постигнем, ако неща като видеото с Тейт постоянно изтичат в жълтите медии. Щетите са неоценими — и за града, и за мен лично. Който е дал видеото на РАМ, е искал да ни направи на глупаци.
Въпреки че Пийл говореше на него, Госет продължи да мълчи и да гледа втренчено. Фалоу очевидно се чувстваше неудобно, но също не каза нищо.
Аспърн погледна през масата към Морган.
— Откриването на информатора е работа на полицията.
— Работим по въпроса.
Гърни си даде сметка, че това е още нещо, което Морган не му беше споменал.
— Що се отнася до по-общия въпрос — продължи Аспърн, — имаме нужда от спокойни, последователни послания, за да противодействаме на медийното отразяване. Може би Мартин с неговия опит ще ни помогне да измислим такава стратегия.