Кармъди се покашля.
— Ще направя всичко по силите си. Но преди да ушия костюма, трябва да знам мерките на тялото.
Морган премигна объркано.
— Мерките на тялото?
— Суровите факти по случая, особено тези, които предизвикват безпокойство. Професионално ушитата дреха може да изглади много недостатъци, ако знаем какви са те.
— Обезпокоителен факт номер едно — отсече Пийл — е това, че човек, който беше обявен за мъртъв, се оказа съвсем жив. Тази колосална грешка е в основата на безумните заглавия за „зомбита“ и всички други проклети проблеми, пред които сме изправени.
— Адски безполезно наблюдение — промърмори Фалоу, като хвърли мрачен поглед към погребалния агент.
Кармъди кимна внимателно, сякаш това беше обичайна среща с клиенти на пиар услугите му.
— Според моя опит — каза той, без да обръща внимание на очевидното напрежение в стаята — има три ключови елемента в стратегията за предаване на посланията по време на криза. Простота, проекция на компетентност и демонстриране на прозрачност. За начало е важно да обясним установяването на смъртта като обоснована диагноза въз основа на наличните факти. Последвалото съживяване на субекта трябва да се обяви за необичайно, но далеч не единствено по рода си събитие. Сигурен съм, че в интернет могат да се намерят и други примери за такива съживявания. Целта е да го демистифицираме и да отнемем горивото, което подклажда свръхестествените теории.
Аспърн се усмихна.
— „Просто“ звучи добре. Земно. Без извинения. Няма нужда да се впускаме в каквито и да било оправдания като смазващото натоварване на нашия патолог с всички тези случаи на предозиране с хероин, аутопсии и така нататък, с които трябва да се занимава.
— Точно така! — възкликна Кармъди. — Основно правило номер едно: никога не се оправдавай за грешка, когато инцидентът може да бъде описан по начин, който не го представя като грешка, а като случай на здрава професионална преценка, замъглена от подвеждащи факти.
— Харесва ми — каза Аспърн. — Какво мислиш от правна гледна точка, Хармън?
Госет кимна едва забележимо в знак на одобрение.
Стайлс изглеждаше така, сякаш получаваше газове.
— Проблем ли има, Гифърд? — попита Аспърн.
— Хубаво е, че Фалоу ще се отърве. Освен това ми харесва, че всички тези глупости за „възкресение“ ще бъдат отречени. Но какво ще кажете за приказките за магьосничество и сатанизъм? Имаме ли план как да ги оборим?
Кармъди кимна.
— Всичко това е част от един и същ проблем, Гифърд. Решението зависи от тона и от речника. Нека никога да не използваме гръмки, размити, мистични думи в публичните си изказвания. Придържайте се към ясни, кратки, прости термини. Заподозреният престъпник е бивш затворник от лош квартал, с история на заплахи и нападения. Полицията го издирва. Наблягайте на практическите мерки. Приказките за магьосничество трябва да бъдат представени като глупаво отвличане на вниманието, което не заслужава обсъждане. Подчертавайте, че ирационалните спекулации винаги помагат на престъпника. Показвайте училищна снимка на заподозрения, за предпочитане такава, на която изглежда слаб и тромав — очевидно без свръхестествени способности — долнопробен престъпник, чието залавяне е само въпрос на време.
Аспърн погледна през масата към Морган.
— Съгласен ли си с това?
Морган се прокашля.
— Напълно.
— А вие, детектив Гърни? Нещо да добавите?
— Бъдете внимателни, не подценявайте опасността. Наоколо обикаля убиец. Той е опасен, умен, деен и хладнокръвен. И вероятно още не е приключил.
Аспърн премигна изненадано.
— В какъв смисъл?
— Мисля, че има планове за нови убийства.
Няколко гласа прозвучаха едновременно.
— Откъде знаете?
Гърни не искаше да разкрива чувствителна информация в среда, откъдето лесно можеше да изтече.
— Засега не мога да кажа със сигурност, но някои факти сочат, че Тейт подготвя нови атаки.
— Боже мой — възкликна Стайлс. — Какви атаки? Не трябваше ли да бъдем предупредени за личната си безопасност?
— Споделянето на това, което знам, не би било от полза за тази цел. — Гърни се обърна към Аспърн. — Но има нещо, което трябва да се добави към всички публични изявления на кметството и на полицията — молба към всички, които Тейт някога е заплашвал, да ни се обадят незабавно.
Аспърн изглеждаше разтревожен.
— Защо мислите така?