— Ангъс и Лоринда имат отделни спални?
— Необичаен брак. Голяма разлика във възрастта. Той е на 78, а тя — на 28.
Гърни сви рамене.
— Магията на парите. Значи икономката е влязла в спалнята и е открила трупа? Ами съпругата?
— Отишла след икономката. Когато стигнала до вратата на спалнята и погледнала вътре, припаднала. Стоун влязла. Заварила вътре трупа и „повече проклета кръв, отколкото може да си представиш, че има в един старик“, ако я цитирам дословно.
— И всичко това от раната на врата?
— С едно изключение. Левият му показалец бил отрязан и около ръката му имало отделна локва кръв. Все още нямам представа какво означава това. Предполагам, че Ангъс е станал през нощта, за да отиде в общата тоалетна между двете спални. Когато се върнал в стаята си, някой го е чакал. Един силен удар от дясната страна на врата с адски остър нож. Доколкото мога да преценя, Ангъс се е завъртял наполовина настрани от убиеца и е паднал с главата напред върху едно кресло. Така се е озовал в странна поза: с чело на пода, коремът и бедрата преметнати върху седалката на креслото и краката свити назад във въздуха. Като някаква зловеща шега.
Този коментар напомни на Гърни за един кошмарен момент в делото за убийствата в Уайт Ривър, когато на местопрестъплението се беше изтърколила отрязана глава с едно затворено око, сякаш намигваше, и бе хвърлила една телевизионна репортерка в шок. Но сега нямаше желание да си спомня зловещи сцени от миналото. Предпочиташе да се съсредоточи върху практическите стъпки.
— Значи господарят на имението е намерен с прерязано гърло и отрязан пръст и убиецът е неизвестен. Успяхте ли да вземете някакви полезни отпечатъци?
Морган се размърда на стола, като все още стискаше чашата си.
— Единствените ясни отпечатъци, които нашият криминалист откри — освен тези на жертвата, съпругата и икономката му, — са регистрирани в системата и принадлежат на един от местните на име Били Тейт. При нормални обстоятелства той щеше да е главният заподозрян. С Ангъс се мразеха и многократно са се карали, включително със заплахи за убийство. Но сега това няма значение.
— Защо?
— Тейт загина при нещастен случай предишната вечер.
— Ами отпечатъците му на местопрестъплението…?
— Опитваме се да изясним как са попаднали там. Ако не е някаква грешка, в някакъв момент Тейт трябва да е влизал в спалнята на Ангъс. Не знаем точно кога. Няма точен начин за датиране на отпечатъци. Но със сигурност не е било снощи, защото снощи Тейт лежеше в ковчег в местното погребално бюро.
Гърни съзнаваше, че изясняването на въпроса кога и защо врагът на жертвата е бил в спалнята ѝ ще бъде главен приоритет на разследването и може би ключът към разкриването на убийството. В този момент обаче го вълнуваше друг, по-прост въпрос.
Колкото и да бе странно, Морган първи го повдигна:
— Сигурно се питаш защо толкова отчаяно настоявах да те видя.
4
Двайсет минути по-късно Морган завърши мрачното си описание как, имайки предвид известността на фамилията, въвлечена в престъплението, разследването най-вероятно щяло да се превърне в политическо минно поле, което можело да го изстреля нагоре в кариерата или да го съсипе — и как детективският талант на Гърни, най-силен в областите, в които собствените му умения били най-слаби, можел да спаси положението. Имаше само една молба — Гърни да отиде в Ларчфийлд в 9:00 часа на следващия ден и да огледа местопрестъплението. След това можело да реши дали да се включи.
Гърни неохотно се съгласи и Морган въздъхна с облекчение, след което си тръгна.
Когато джипът на госта се скри от поглед зад плевнята, Гърни се върна в кухнята. Тогава изведнъж си спомни, че на връщане от полицейската академия не се беше отбил за мляко, както го бе помолила Мадлин. Взе портфейла си, качи се в колата и потегли към намиращото се на около седем километра от старата ферма селце Уолнът Кросинг.
Думата „селце“ му напомняше за старинния чар на местата, из които с Мадлин бяха пътували през медения си месец в провинциална Англия. Но „селце“ не беше точно определение за Уолнът Кросинг, което с всяка изминала година потъваше все по-дълбоко в икономическата и социална криза на провинциалните части на щата Ню Йорк и където празните витрини и нарастващата армия от безработни и нежелаещи да работят се разпространяваха като зараза.
Спря пред единия от двата „смесени“ магазина на главната улица и се отправи към малкия отдел за млечни продукти на заемащия цяла стена хладилник, почти изцяло запълнен с бири, безалкохолни напитки и води със странни аромати. Взе двулитрова бутилка обезмаслено мляко и я занесе на касата, където беззъба жена с пеньоар и зелени гумени ботуши тъкмо купуваше шепа шарени лотарийни билети.