— Тейт е заплашил да убие Ангъс Ръсел и Ангъс Ръсел е мъртъв. Заплашил е да убие Линда Мейсън и Линда Мейсън е мъртва. Не трябва да пренебрегваме заплахите, които е правил в миналото.
Малките очи на Аспърн се разшириха.
— Той ме заплаши.
— Кога?
— Скоро след като излезе от затвора. Точно след като Селена Кърсън му купи оранжевия джип. Хванах го да ме следи.
— И какво стана?
— Казах му да се махне от имота ми. Той каза, че всеки, който твърди, че притежава Хароу Хил, заслужава да умре.
— Съобщихте ли в полицията?
Аспърн поклати глава.
— Реших, че само си говори.
Когато срещата приключи, Кармъди излезе заедно с Аспърн. Гърни се обърна към Хилда Ръсел, която не беше казала нито дума по време на разискването и сега се готвеше да си тръгне. Добре сложена жена с къса бяла коса, плътно прилепнала на голямата ѝ глава, тя носеше строг сив костюм и черно поло. Костюмът подчертаваше физическото ѝ присъствие.
— Преподобна Ръсел?
— Здравейте, детектив Гърни.
Сините ѝ очи блестяха интелигентно.
Двамата се усмихнаха и се ръкуваха. Ръката ѝ беше силна и изненадващо груба.
— Исках да ви питам нещо… — започна той.
— Може ли да поговорим по-късно? Кажете час.
— След трийсет минути?
— Тук или в пасторския дом?
— Пасторският дом звучи много по-интересно.
— Ще ви чакам.
Тя излезе от заседателната зала с лека за толкова солидна жена походка.
Освен Морган и Гърни в залата остана само доктор Фалоу. Носеше същия син блейзър като на мястото на убийството на Кейн. Стоеше до стола си и гледаше нещо на телефона си. Общото възмущение, видимо на лицето му през по-голямата част от заседанието, сега се беше сменило с емоция, която Гърни не можеше да определи.
Морган се обърна към Гърни:
— Какви бяха тези приказки, че си намерил доказателства за планирани нови убийства от Тейт?
— Само предположение. Но това, което открих, изглежда притеснително. Тейт е написал посланието за тъмния ангел на стената с кръвта на Линда Морган. За целта са му били достатъчни около петдесет милилитра кръв. Но от тялото ѝ е била източена над десет пъти повече и е била отнесена от мястото. Това не доказва нищо, но подсказва за някакъв план.
— Значи мислиш, че сме в началото на…
Фалоу ги прекъсна, като се приближи с телефон в ръка.
— Началник, намерих нещо, което може да ви бъде интересно. Нещо, което ме притесни в аутопсията на Ръсел. Местоположението на отрязания пръст. Напомни ми за нещо.
Той вдигна телефона. На дисплея имаше снимка на мъж с прошарена коса и стиснати зъби, седнал на свидетелското място в съдебна зала и театрално сочещ с пръст някого или нещо.
— Ангъс — промърмори Морган.
— Да — каза Фалоу. — Когато съдеха Били Тейт за заплахи. Прокурорът накара Ръсел да посочи човека, който го е заплашил. И Ангъс посочи право към Тейт. Знаете ли какво се случи после?
Морган поклати глава.
— Когато Ангъс го посочи, Тейт изкрещя: „Ще откъсна този пръст и ще ти го завра в задника!“. Интересно съвпадение, не мислите ли?
27
Въпреки че „Сейнт Джайлс“ беше, както се казва, на един хвърлей от полицейското управление, от другата страна на селския площад, Гърни реши да отиде с колата. Хрумна му, че след като говори със сестрата на Ангъс Ръсел, може да продължи по Уотървю Драйв до къщата на Мери Кейн. Понякога преминаването по маршрута на убиеца — да изминеш пътя, по който той е минал; да видиш това, което той е видял, — водеше до неочаквани прозрения. Но първо, и по-конкретно, искаше да си състави по-добра представа за Хилда Ръсел, чието присъствие в заседателната зала не му бе разкрило нищо.
Когато зави по алеята до църквата „Сейнт Джайлс“, забеляза, че на пътеката до ъгъла на сградата се извършва някаква ремонтна дейност. Двама мъже полагаха нов чакъл на мястото, където се бе приземил Тейт. Съдейки по голямото кърваво петно на качулката на Тейт, можеше да се очаква, че чакълът под него също е бил изцапан, и това обясняваше сегашното почистване.
Гърни продължи по алеята до паркинга, разделящ църквата от голяма викторианска къща, боядисана в приглушени сиво-синкави тонове. Чиста пътека от сини камъчета, от двете страни на която бяха засадени лилави петунии, водеше от паркинга до стълбите на верандата. По средата на входната врата бе монтиран механичен звънец от старинен бронз. Точно когато посегна към него, вратата се отвори.
— Точно навреме — каза Хилда Ръсел, като се дръпна назад, за да го пусне. Все още носеше сивия костюм и черното поло. — Елате насам.