— С Ангъс не бяхме особено близки. Недостатъкът от това беше липсата на семейна топлина, на която се радват някои братя и сестри. Плюсът е обективността, способността да видиш хората такива, каквито са. Никога не съм споделяла ценностите и амбициите на Ангъс. Знам, че можеше да е опасен човек, ако е притиснат в ъгъла. Личните му желания бяха най-важни в живота му и имаше средствата да ги постига. Дали е имал средства да организира изчезването на враговете си? Разбира се. Дали го е правил? Не знам. Може би не искам да знам.
Гърни стана от стола и се приближи до най-близкия прозорец. Лек ветрец люлееше тънките клони на японските вишни.
— Ами Лоринда? Какво можете да ми кажете за нея?
— Имате предвид освен факта, че беше очевиден симптом на най-голямата слабост на Ангъс?
— Похотта?
— Похотта беше само част от това.
Той я погледна.
— Част от какво?
Тя задържа погледа си върху лицето му.
— От абсолютната му увереност в собствените му желания. Ангъс никога не искаше нищо просто защото е хубаво. Беше хубаво, защото той го искаше — и щом го пожелаеше, трябваше да го получи на всяка цена.
— И е получил Лоринда на много висока цена?
— Лоринда Стрейн Ръсел е това, което глупавите журналисти биха нарекли съпруга трофей. Но освен това тя е шишенце с отрова, социопатка и — ако мога да използвам термин от една отминала епоха — курва.
Гърни се върна на фотьойла си.
— Тоест е имала извънбрачни връзки?
— Така се говори.
— Връзки с кого?
— Хора, които могат да ѝ бъдат полезни.
— Като например?
— Без доказателства би било клевета, ако спомена имена.
Гърни се въздържа да ѝ напомни, че липсата на доказателства не ѝ попречи да назове името на Лоринда.
Може би чувствайки се неловко, тя добави:
— Поговорете с нея за час. Разпитайте я. Наблюдавайте я. Слушайте я. Бързо ще разберете с какво животно имате работа.
— Какво можете да ми кажете за Селена Кърсън?
Ръсел облиза устни и като че ли се поотпусна.
— Човек без всякаква връзка с действителността.
— Тоест?
— Занимава се с всякакви вещерски малоумия. Привлича лошите момчета. Беше луда по Били. Но иначе е пълна глупачка. Ако не беше попечителският фонд на родителите ѝ, щеше да живее в приют за бездомни и да търси послания от отвъдното в калейдоскоп.
— Ами доктор Фалоу?
— Порядъчен човек. Твърде пристрастен към местния клуб. Твърде пристрастен към малцовото уиски. Има злополучна история с този проблем, за което предполагам вече знаете. Имаше лош късмет да го хванат, особено за човек в неговото положение. Толкова много безразсъдни пияници постоянно се измъкват. Хора, много по-лоши от Фалоу. Животът е несправедлив.
— Какво можете да ми кажете за Данфорт Пийл?
— У. Данфорт Пийл Трети, ако искате да използвате пълното му име. Нещата при него далеч не са толкова прости, колкото при Фалоу. Като малък изглеждаше доста нормално дете. После го изпратиха в онова снобарско училище и генът на ледената арогантност на рода Пийл се отключи. В гимназията стана още по-зле. Когато се върна от Принстън, съкрати малкото си име, Уилям, на този претенциозен първи инициал и настоя да се обръщат към него с второто му име. Освен това разви наследственото заболяване на семейството си — чувството, че всичко му се полага по силата на произхода. Единственото положително нещо, което може да се каже за него, е, че не е толкова ужасен, колкото покойния си баща, Елтън Пийл — най-студения човек, когото някога съм срещала. Но може би Данфорт просто го прикрива по-добре.
— Звучи очарователно.
— Пийл са една от най-старите фамилии в щата Ню Йорк. Натрупали са състояние от корабостроене и търговия с роби. В миналото са притежавали резервата „Ролинг Хилс“, един от най-големите частни поземлени имоти в щата, както и десетина и повече луксозни погребални домове и гробища — обслужващи само избрани, които държат да бъдат погребани заедно с хора от своята класа. Пийл бяха равни на фамилията Ръсел по богатство и близки съюзници във всички алчни начинания.
— Съучастници в престъпления?
— Има много мрачни слухове за това.
— Значи Данфорт е много богат?
— Не и по ларчфийлдските стандарти. Семейството му изгуби голяма част от имуществото и бизнеса си в класическа финансова пирамида, организирана от мошеник с безупречен аристократичен произход. Алчността беше двигателят и разрушителят на семейното богатство. Данфорт наследи каквото беше останало, но не направи нищо, за да го увеличи. Както мнозина, които получават много, той се чувства ощетен, че не е получил повече.