— Само това ни липсваше — нови осквернявания на църкви. Точно това чака Гант.
— Намери адресите на църквите и изпрати екипа на Кира да провери дали наистина е кръв и ако е, чия е.
Морган кимна разсеяно. Взе една химикалка от масата, после пак я остави.
— Дейв, искам да ти се извиня.
— За какво?
— За онази работа с изчезването на конкурентите на Ангъс. Честно казано, не мислех, че има значение. Но трябваше да ти кажа. Пълна откритост, нали?
— Извинението се приема.
Гърни за малко щеше да добави: „няма проблем“. Но нямаше да е вярно. Имаше проблем — стремежът на Морган да види Ръсел в добра светлина и да си затвори очите за случаите на изчезване. Това беше класически пример за разглеждане на фактите по начин, изгоден за собствените му нужди — склонност, която винаги е била вредна, а понякога дори фатална.
На Гърни му хрумна, че Ръсел е назначил Морган за шеф на полицията по-скоро заради слабостите му, отколкото въпреки тях. Да имаш неуверен в себе си началник на полицията, който зависи от теб, може да е полезно. Трябваше да проучи това, но сега не беше моментът. В очите на Морган имаше дълбока мъка, която изглеждаше далеч отвъд обсъждания въпрос.
— Има ли някаква промяна в състоянието на жена ти? — попита Гърни.
Морган поклати глава.
— В хоспис е. Тъпчат я с лекарства. През повечето време спи. — Изправи се, сякаш положи физическо усилие да смени темата. — Какво смяташ да правиш сега?
Това напомни на Гърни накъде беше тръгнал, когато вниманието му бе отклонено от Гант и неговите горили, излизащи след срещата с Морган.
— Връщам се на мястото на убийството на Кейн. Понякога при втория оглед забелязвам нещо, което съм пропуснал при първия.
Морган кимна, очевидно все така загрижен.
Времето отново се променяше. Тъмните облаци от сутринта бяха започнали да се разкъсват и се появяваха парчета синьо небе. Поривите на вятъра изтръскваха последните дъждовни капки от листата на кленовете от двете страни на Котсуолд Лейн. Във въздуха ухаеше на билки. Слънчевите петна осветяваха цветните лехи на селския площад.
Гърни се качи в колата, бавно обиколи „Сейнт Джайлс“ и се отправи към къщата на Мери Кейн.
Когато стигна там, паркира от другата страна на пътя, до канавката. Жълтата ограничителна лента около имота беше премахната, но едно парче все още препречваше входа на къщата. Гърни слезе от колата и пресече пътя. След минута размисъл свали лентата и отвори вратата.
Щом влезе, веднага усети, дори в полумрака на спуснатите завеси, че вътре нещо се е променило. Когато очите му свикнаха с тъмнината, видя, че снимките на птици, които преди висяха над дивана, сега са съборени на пода. На тяхно място с тъмночервени букви бяха изписани същите думи, които бяха намерили на стената в дома на Линда Мейсън.
АЗ СЪМ
ТЪМНИЯТ АНГЕЛ,
КОЙТО ВЪЗКРЪСНА
ОТ МЪРТВИТЕ
29
Гърни веднага се обади на криминалистите. Кира Барстоу дойде с микробуса си след 20 минути.
След като сложи гащеризон и калцуни и направи предварителен оглед на стената на хола с луминол, тя потвърди, че червеното вещество, използвано за надписа, е кръв и изглежда, че е нанесена със същата четка, с която и на стената на горния етаж при Линда Мейсън. После взе проби за ДНК анализ.
С Гърни претърсиха останалата част от къщата, но не откриха нищо друго. Всичко изглеждаше точно както го бяха оставили предишния ден. Направиха подобен оглед навън, в скромния двор, но и там не откриха нищо. Едва когато завършиха обиколката на имота и спряха пред къщата, Гърни забеляза частичен отпечатък от автомобилни гуми в тревата.
Посочи следите на Барстоу.
— Вчера ги нямаше, нали?
— Не, нямаше ги. Точно оттук е бил влачен трупът. Няма как да сме пропуснали следите от гуми.
Тя направи няколко снимки с телефона си, отиде до микробуса, взе линийка, постави я до следите за мащаб и направи още няколко снимки; после се върна в микробуса и започна да приготвя специална смес от зъболекарски гипс, която да изсипе в следите и да снеме твърд отпечатък от грайфера на гумите.
Докато Барстоу работеше, Гърни пресече пътя, за да погледне отново мястото, където бе намерен трупът на Мери Кейн. Заобиколи бордюрните храсти и слезе в канавката. Поради сянката от храстите и относително ниско разположеното дъно на канавката, тревата все още беше мокра от снощния дъжд. Част от голямото кърваво петно беше измита или се беше просмукала в почвата, но под тънкия воден слой останалата част изглеждаше още по-ярко червена.