Изведнъж го обхвана тъга. Почуди се дали заради старицата, която никога не е познавал… или заради самия него и всички останали хора, чиито последни следи в крайна сметка ще изчезнат във влажната земя. Преди да се вглъби още повече в страховете и съжаленията, които идват с мислите за смъртта, звънът на телефона го върна в реалността.
На дисплея се изписа името на Чандлър Аспърн. Гърни вдигна с лошо предчувствие.
— Гърни.
— Кметът Аспърн се обажда. Трябва да поговорим.
— Имате ли информация, която искате да ми съобщите?
— Може да се каже. Колко скоро може да сте в кабинета ми?
Повелителният тон на кмета го подразни.
— Колко важна е тази информация за разследването?
— Колко важна ли? Кой, по дяволите, знае? Просто трябва да говоря с вас.
Гърни погледна часа на телефона си. Беше 12:52.
— Ще се опитам да съм там около един и половина.
— Добре.
След тази кратка реплика Аспърн затвори. Гърни прибра телефона в джоба си, за последен път огледа канавката и започна да се промъква през храстите.
Словак, присвил очи срещу слънцето, тъкмо слизаше от черния си додж „Чарджър“, спрян зад колата на Гърни.
— Току-що научих новината от участъка — каза той, докато затваряше вратата. — Странно е Тейт да рискува да се върне тук. Мислите ли, че е било само за да остави зловещото послание?
— Ако има друга причина, още не сме я открили.
— Защо не го е оставил в нощта, когато я е убил? Защо сега?
— В нощта, когато я е убил, е искал да убие Ръсел. Имал е цел и не е искал да губи излишно време. Може би се е страхувал, че ще бъде разкрит. По някое време вчера или снощи се е заел да изпълнява другата си цел.
— Каква друга цел?
— Той иска признание. Това е обща черта на определен тип убийци. Себеутвърждаване. Иска името Били Тейт да попадне под прожекторите.
— Боже, това е извратено!
— Но може би ще ни помогне. Манията може да доведе до практически грешки.
Гърни посочи Барстоу, която беше коленичила до пътя и проверяваше дали гипсовата отливка се е стегнала достатъчно.
— Възможно е Тейт да е оставил частична следа от гуми там. Може да е ключово доказателство за криминалистичната експертиза. Свържете се отново със собствениците на охранителните камери, които бяха заснели джипа на Тейт. Ако тези камери все още работят, проверете всяка кола или пешеходец, които са минали от вчера, когато оттук си е тръгнал последният полицай, и днес по обяд.
— Ще го направим. Между другото, началник Морган току-що говори с Хилда Ръсел, която е изпълнителка на завещанието на Ангъс, и тя предостави копия на всичките му попечителни и завещателни документи. Хубаво е да ги имаме, мисля, дори да нямат общо с убийството. Тейт със сигурност не е сред бенефициентите.
— О, да. Но все пак може да е интересно. Нещо друго?
— Не много. Още няколко идиоти в Бастенбург твърдят, че са видели Тейт, и искат награда. Местните ченгета ги проверяват. Ако се появи нещо достоверно, ще ви кажа.
Словак потърка глава, седна в колата си, обърна и бавно потегли по Уотървю Драйв.
Гърни попита Барстоу дали има нужда от помощ, преди да тръгне за селото, за да се срещне с Аспърн.
— В момента не — отвърна тя, като внимателно вдигна втвърдения гипс.
Кметството беше една от трите големи викториански сгради на Котсуолд Лейн. По средата беше полицейското управление, от едната му страна — погребалното бюро на Пийл, а от другата — кметството.
Трите постройки си приличаха, имаха еднакви окосени морави отпред и еднакво изобилие от люляк пред верандите. В просторното фоайе една намусена секретарка, която явно бе изпратена да го чака, посрещна Гърни и го поведе по широк централен коридор към последния кабинет вдясно.
Вратата беше отворена. С ламперия и мебели от махагон, помещението много приличаше на кабинета на Морган, само че беше по-голямо. Аспърн стоеше с гръб към бюрото си и говореше по телефона. Гърни почука рязко на вратата. Аспърн се обърна, кимна и посочи коженото кресло срещу бюрото си. След малко завърши разговора и показа зъбите си в неуспешна имитация на усмивка.
— Радвам се, че дойдохте.
— Казахте, че имате информация.
— Имам. И притеснения. Но първо искам да ви кажа колко съм доволен, че се съгласихте да участвате в разследването. Имате страхотна репутация. — Пак се озъби. — Богат опит, съобразителност, впечатляващи успехи.
Замълча за момент, сякаш очакваше благодарност за комплимента, после продължи: