— Имам един въпрос. Осигурени ли са ви всички необходими ресурси?
— Не съм сигурен, че разбрах правилно въпроса.
Не беше вярно. Гърни разбираше много добре въпроса и подтекста, но искаше да го чуе от устата на Аспърн.
Кметът се облегна назад в огромното си кресло, погледна тежкия златен „Ролекс“ на лявата си китка и продължи:
— Безпокоя се за дневния ред на бившия ви партньор.
— Дневен ред ли?
— Може би това не е точната дума. Нека да го наречем нагласа. Тревожа се за нагласата и приоритетите на човека, който беше толкова сляп за тъмната страна на Ангъс Ръсел. Това предполага глупост, съучастие или и двете.
— Разкажете ми за тъмната страна на Ръсел.
— Сигурно вече знаете за подозрителните изчезвания.
— Чух, че има такива подозрения за двама души — и че разследванията са прекратени поради липса на доказателства.
— Всъщност три. Две през последните пет години и още едно няколко години по-рано. Много удобно за Ангъс — тази склонност на враговете му да се изпаряват.
— Твърдите, че Ангъс е бил свръхефективен убиец, който е направил всичко това, без да остави никакви физически доказателства или свидетели?
— Мисля, че фактите говорят сами за себе си. И че отношението на бившия ви партньор към фактите не вдъхва доверие. Аз обичам фактите и от това, което проучих за миналото ви, разбирам, че споделяте тази любов.
Гърни не коментира.
— Гледате ме с безизразното си полицейско око. Чудите се накъде бия, нали?
— Сигурен съм, че ще ми кажете.
— Много просто. Морган никога не е бил избиран от селския съвет за началник на полицията. Беше назначен от Ангъс. Но след като Ангъс вече го няма, нещата стоят съвсем другояче. Ще има промени. Гарантирам ви го. Постът на началник на полицията най-после ще бъде зает по начина, по който трябва да бъде — въз основа на опит, способности и почтеност, а не в резултат от задкулисни интриги. Чудесна възможност за правилния човек. Добра тема за размисъл, нали?
Аспърн се усмихна с благосклонната усмивка на човек, имащ властта да раздава щедри дарове — докато малките му тъмни очи издаваха дълбочината на личния интерес, скрит зад това великодушие.
Ако очакваше да види по лицето на Гърни благодарност или поне лек интерес към това, което би могло да се нарече предложение за добра работа, трябваше да се разочарова.
— За какво мислите, детектив?
— Въпроси.
— Задайте ги.
— Мисля си с каква привидна лекота Ангъс Ръсел е карал враговете си да изчезват. Питали ли сте се дали и вие не сте били в този списък?
— Не се и съмнявам в това. Взех някои предпазни мерки. И аз си имам методи. Получих информация, която би създала много неудобства за Ангъс, ако излезе в медиите. Уведомих го за фактите, които съм събрал, и за указанията, които съм дал на неназована адвокатска кантора — да предостави тези факти на медиите и правоприлагащите органи в случай на преждевременната ми смърт по друга причина освен естествена. Изглежда, това свърши работа.
Гърни обмисли тази нова информация, преди да зададе следващия си въпрос.
— Какво можете да ми кажете за Лоринда Ръсел?
Аспърн се изсмя.
— Кралица на мокрите сънища на Ларчфийлд през деня, прилеп вампир през нощта. Ако искате подробности, попитайте Морган.
Гърни се канеше да попита още нещо, но телефонът в джоба му завибрира. Той го извади и погледна дисплея. Беше Морган. Реши да вдигне.
— Гърни.
Напрежението в гласа на Морган звучеше повече като възбуда, отколкото като обичайната му тревожност:
— Мобилният оператор току-що ни изпрати копия от последните две съобщения на Тейт. Това до Селена Кърсън гласи, общо взето, че е жив и да не казва на никого. Другото, до Чандлър Аспърн, е доста по-интересно.
— Какво пише?
— Доста е жаргонно. Но най-общо звучи като предложение за някакво взаимноизгодно споразумение. Ако е така, това променя всичко.
— Идвам.
Гърни затвори и стана.
— Извинявайте. Появи се нещо спешно. — Преди да излезе от кабинета, спря и погледна Аспърн. — Колкото до Били Тейт, освен когато ви е заплашвал, имали ли сте други контакти с него?
— Не.
— Никога ли не се е опитвал да говори с вас на улицата, у дома, в службата?
— Никога.
— И не ви се е обаждал по телефона, не ви е изпращал текстови съобщения или имейли?
— Нищо такова. Защо?
— Проверявам. Както казах, колкото повече знам, толкова по-добре. Ще поддържаме връзка.
Благосклонната усмивка отдавна бе изчезнала от лицето на Аспърн, но егоизмът, който излъчваха тези черни очи, беше по-силен от всякога.