Гърни отново запали колата и бавно се отдръпна на заден ход от оградата, за да освободи повече място между тях, преди да слезе.
Тя го гледаше втренчено, като държеше устните си леко отворени — поглед, издаващ някакво тайно знание или сексуална фантазия, а може би просто размътен мозък.
— Здравейте, Лена — каза той внимателно, използвайки името, което Тейт бе използвал в съобщенията си.
В очите ѝ проблесна някаква искра, но тя не каза нищо.
— Видях как Били се съживи.
Тя облиза устни с върха на езика си; розовият му цвят бе неочаквано ярък сред всичкото това черно, бяло и сребристо. Гърни си помисли, че Лена ще проговори, но тя продължи да мълчи.
— Видях как Били излиза от ковчега. Видях го да взема скалпели и да излиза в нощта. Определено беше жив.
Немигащите ѝ очи се разшириха.
— Били е върба, а върбите обичат вода, водата е живот, а животът е любов.
— И любовта е всичко — каза Гърни, опитвайки се да приглася на тона ѝ.
— Моят тъмен ангел възкръсна от мъртвите — каза тя по-скоро на себе си, отколкото на него.
— Сигурно е трудно да не знаеш къде е.
— Той е моят тъмен ангел, който възкръсна от мъртвите — повтори тя с внезапна настойчивост и от очите ѝ потекоха сълзи.
Тези сълзи повече от всичко друго му разкриха това, което искаше да знае. След дълга пауза Гърни взе копието от съобщенията на Тейт от предната седалка, откъсна чисто парче хартия, написа името и мобилния си номер върху него и ѝ го подаде.
— Ако искаш да говориш с някого за Били, обади ми се.
Отначало тя не посегна към листчето. Но след кратко колебание го взе.
31
Когато се върна в участъка, Гърни попита дежурния сержант дали има свободна стая. Трябваше да се заеме с онази част от процеса на разследване, която най-малко харесваше — бумащината, свързана с изготвянето на доклади от местопроизшествието, свидетелски показания и рапорти за напредъка на разследването. Не му пречеше да води неофициални записи на телефона си или в бележник, но сега трябваше да положи усилия да прехвърли тази информация в официалните досиета.
Сержантът го насочи към малък кабинет в дъното на централния коридор. Докато Гърни отиваше натам, Морган го пресрещна и го покани с жест в кабинета си.
— Как мина с Аспърн? Как реагира, когато го попита за съобщението на Тейт?
— Каза, че го е видял, предположил, че е изпратено по погрешка, и не му обърнал внимание. Бил твърде зает, за да се занимава с глупости. Доста правдоподобно обяснение. Няма разумен начин да го оспорим.
— Добре. Ами Кърсън?
— Останах с впечатлението, че не знае къде е Тейт. Що се отнася до магьосничеството, мисля, че е само игра — роля, в която се е вживяла и е свикнала с нея. Може би е начин да държи хората на разстояние, да почувства, че контролира нещата и че е част от нещо голямо. Или поне се опитва да създаде такова впечатление. В крайна сметка мисля, че тя е едно объркано, нещастно момиче, което привлича лоши момчета.
Морган изглеждаше разочарован.
— И мислиш, че не крие Тейт?
— За момента не. Обсебена е от идеята за „тъмния ангел, който се е върнал от мъртвите“, но мисля, че е, защото се страхува, че той никога няма да се върне при нея. Под странното облекло и смахнатото поведение усетих тъга, самота и може би страх, че фантазиите ѝ се разпадат.
— Боже, още една задънена улица — промърмори Морган, като се отпусна на едно от канапетата и потърка челото си. — Психар, обявен за мъртъв, убива трима души, вдига скандал в пресата, съсипва репутацията на Ларчфийлд, оставя ни затънали до шия в лайна и изчезва. А тази вечер Гант организира своето „палатково откровение“, което със сигурност ще се превърне в истинско шоу на ужасите.
Затвори очи. Може би защото така му беше по-лесно да мисли. Или да не мисли. Когато пак ги отвори, погледна умолително Гърни.
— Трябва да намерим този кучи син и да сложим край на тази лудост!
Гърни не коментира това отчаяно заявяване на очевидното.
— Нещо интересно от адвоката по наследството на Ангъс? — попита.
— Нищо неочаквано. По-голямата част от богатството му — около сто и петдесет милиона — се разпределя приблизително поравно между Лоринда, Хилда и колежа „Ръсел“. Плюс половин милион за Хелън Стоун и половин милион за Дружеството за запазване на архитектурното наследство. Монтел ще направи по-точна оценка на активите, свързани с недвижимите имоти, но смята, че е вероятно да е около въпросните сто и петдесет, плюс-минус десет процента. И в завещанието няма нищо, което да облагодетелства Били Тейт, така че каквито и да са мотивите му, не са пари. Поне не от завещанието на Ангъс.