Словак погледна Морган и той кимна в съгласие.
След като младият полицай излезе, Гърни предложи на Морган да се обади на колегата си в Бастенбург и да го помоли да му отпусне няколко души, които да помагат за претърсването.
— Наистина ли мислиш, че ще имаме нужда от такова подкрепление?
— Да. Освен ако Тейт не се предаде.
Морган въздъхна и после погледна часовника на телефона си.
— Боже. Шест и половина. — Погледна неуверено Гърни. — Искаш ли нещо за ядене?
При това съсредоточаване в работата при обичайни обстоятелства Гърни би отказал. Но беше достатъчно гладен, за да каже „да“. Не беше ял нищо цял ден — с изключение на двете анасонови курабийки, които му бе дала Марика сутринта в „Абелардс“.
Морган извади менюто на един китайски ресторант от чекмеджето на бюрото си. След като си избраха и Морган се обади, за да направи поръчката, двамата седнаха един срещу друг на масата отстрани на бюрото.
— Важно е човек да намира време за ядене — отбеляза Морган след неловко мълчание. — Навремето пропуснахме доста хранения, нали?
Всъщност това не беше въпрос и Гърни не си даде труда да отговори.
— Странно — продължи Морган след още една неловка пауза — как понякога спомените идват от нищото. Случва ми се сутрин, когато все още не съм се събудил съвсем. Ярки спомени за неща, за които не съм мислил от години. — Изсмя се кратко. — Господи, помниш ли Дебелия Франк?
— Точно за него ли се сети, когато се събуди днес?
Отвращението на Гърни конкретно към този спомен придаде на гласа му неприятен тон.
— Не, не, просто случайно си го спомних сега. Тази сутрин се събудих с мисълта за първия случай на убийство, по който работихме заедно. Помниш ли онзи ден?
— Не много добре.
— Оня тип, който внасяше мъжки прашки от Виетнам. Джордж Хокънбъри.
Гърни кимна. Сдържаният му отговор не намали ентусиазма на Морган.
— И оня тип, който уж го беше застрелял — човекът с магазините за килими, Кип Клайбърн. Краля на килимите. Имахме категорични доказателства срещу Клайбърн. Докато ти не се намеси. — Кимна и се усмихна разсеяно. — Какво време беше, а?
Носталгията не беше любимата емоция на Гърни. Той демонстративно смени темата:
— В колко часа е събранието на Сайлъс Гант?
— В осем и половина. Когато започне да се мръква. Той обича фойерверки.
— Фойерверки ли?
— Ще видиш.
32
Мястото на „палатковото откровение“ на Гант беше правоъгълна, заобиколена с дървена ограда поляна. Няколко части от оградата бяха махнати, за да могат да минават колите. Десетки леки автомобили и пикапи бяха паркирани по края на поляната и пристигаха още. Морган и Гърни спряха близо до изхода.
„Палатката“ представляваше голям брезентов навес, монтиран над трибуна, състояща се от няколко платформи, на най-горната от които бе издигнат подиум. Отляво на позлатен стълб висеше американското знаме, а отдясно — позлатен кръст със същата височина. В предната част на подиума имаше дърворезба на две пушки с кръстосани дула.
Морган слезе от джипа и Гърни го видя да се насочва покрай редицата автомобили към патрулната кола от Ларчфийлд, където спря и се наведе, за да говори с шофьора. Гърни отиде в другата посока, до едно място в задната ограда, откъдето се откриваше гледка към цялата поляна.
Голяма част от зрителите, общо около триста души, вече седяха на безразборно разположени градински столове от двете страни на централен проход, който водеше от задната част на терена към импровизираната сцена. Почти всички бяха побелели, предимно в напреднала възраст и за разлика от много църковни енории, предимно мъже. В близост до паркираните пикапи имаше групи младежи, които пушеха, говореха и пиеха бира от кутии. Банди дрипави хлапета тичаха напред-назад, крещяха и се блъскаха. Цветовете на залеза избледняха, здрачът се сгъсти, неспокойният ветрец се засили и ароматът на окосена трева вече надделяваше над изгорелите газове от закъснелите коли.
Гърни се канеше да се обади на Мадлин, за да ѝ каже приблизително кога да го очаква вкъщи, когато вниманието му бе привлечено от приглушено бръмчене по пътя. Шумът се засили, зрителите започнаха да гледат назад към източника му и ропотът на гласовете им зазвуча по-развълнувано. Бръмченето прерасна в рев, когато колона от мотоциклети зави от пътя по централния проход между столовете.
Гърни преброи дванайсет тежки машини, които се приближиха до сцената. Там шествието се раздели: шест мотора надясно и шест наляво. Тринайсетият моторист — с лъскав бял кожен костюм — бавно премина по прохода и спря на централното място, като предизвика бурни одобрителни възгласи от тълпата. Това беше Сайлъс Гант. Прошареният му помпадур стоеше незасегнат от вятъра.