33
Когато Гърни се прибра, минаваше 23:30. Мадлин вече беше в леглото. Той изпи две чаши вода, докато се колебаеше дали да постои още, или да си легне. След като провери имейла си и не намери нищо друго освен призиви за набиране на средства и известие за среща със състудентите по случай трийсет години от дипломирането, реши да си легне.
Въпреки че тялото му жадуваше за сън, умът му продължаваше да анализира събитията от деня. Не спираше да си представя кървавото послание от Тъмния ангел на стената на Мери Кейн… Блясъка в очите на Хилда Ръсел при споменаването на съименничката ѝ, която можела да вкаменява змиите… Очите на Селена Кърсън, пълни със сълзи… Аспърн, когато му предлагаше работата на Майк Морган… Съобщението, гласящо, че „мъртвецът има план“ от Тейт за Аспърн, който твърдеше, че не му е обърнал внимание… Заканата на Сайлъс Гант да победи с оръжие и кръст… Гръмките аплодисменти на неговите последователи.
При спомена за тази ентусиазирана тълпа го побиха тръпки. Или може би беше от течението през широко отворения прозорец до леглото. Когато посегна да дръпне одеялото от своята страна, бодрият глас на Мадлин го стресна.
— За какво си мислиш?
— Не съм сигурен, че се справям достатъчно добре със ситуацията.
— Има ли напредък?
— Събирам факти, но те не оформят смислена картина.
— Искаш ли да ми разкажеш?
— От една страна, изглежда елементарно. Били Тейт оживява след удар от мълния и решава да убие човека, виновен за влизането му в затвора. По пътя две жени го разпознават и той убива едната от тях. Две нощи по-късно убива друга жена, която го е изпратила в център за превъзпитание на непълнолетни, когато е бил тийнейджър. Оставя кървава следа от окултни символи и послания. И после изчезва.
— Звучи ужасно, но изглежда горе-долу свързано.
— Работата е там, че не мога да сглобя адекватен портрет на Били Тейт. Единият е избухливо, импулсивно момче, рисуващо със спрей безумни символи на църковни кули в разгара на гръмотевична буря. Другият е хладнокръвен, пресметлив убиец, който убива трима души, всеки от тях — само с един точен удар със скалпел.
— Не си ли срещал други убийци с противоречиви качества?
— Ако беше само това, нямаше да ме притеснява толкова. Но около тези три убийства се простира цял океан от нещо грозно. Може да е съвпадение, но не мисля.
— Грозно?
— Слухове за Ангъс Ръсел — намеци, че е организирал „изчезването“ на свои врагове. Майк Морган е имал сложни отношения с него и излъчва безпокойство и вина. Той винаги е страдал от проблеми с тревожността, но това е на съвсем друго ниво.
— Нещо друго?
— Много неща. Очевидно неопечалената вдовица на Ръсел излъчва топлината на труп. А сестра му, пасторката, като че ли презира всички. Също мащехата на Тейт, която е била изместена в леглото на Били от уязвима млада жена, която се изживява като вещица. Да не забравяме за местния кмет, който е имал финансови причини да иска смъртта на Ръсел. И имам чувството, че драскам само по повърхността на истинската мерзост в Ларчфийлд.
— Мислиш, че всичко това е свързано с трите убийства?
Докато Гърни обмисляше този въпрос, повикът на бухал от близките гъсталаци прониза тишината. Нов студен полъх нахлу през прозореца.
— Още не знам какво, но съм сигурен, че в този случай има нещо повече от лудо хлапе, което си разчиства сметките.
Гърни затвори очи и се опита да се освободи от мислите си, като се съсредоточи върху лекото шумолене на дърветата. Всеки път, когато ехото от думите на Гант нахлуеше в съзнанието му, той се опитваше да върне вниманието си към шепота на вятъра.
— Може би има съучастник. — Съненият глас на Мадлин отвлече мислите му и от Гант, и от природата: — Това може би обяснява защо не можеш да си създадеш адекватна представа за него.
След няколко минути равното ѝ дишане му подсказа, че е заспала.
Но възможностите, които повдигна нейният коментар, го държаха буден още час. Думите ѝ даваха ново измерение на съобщението на Тейт за Аспърн. Както и допълнителна тежест на възможността Тейт и оранжевият му джип да са скрити някъде на Хароу Хил. Небрежното обяснение на Аспърн, че съобщението му било изпратено по погрешка, беше убедително, но убедителността бе основната дарба на всеки добър лъжец.
Идеята за съучастничество на Тейт с Аспърн изглеждаше малко пресилена, но не и невъзможна. Със сигурност заслужаваше да се провери. Това беше последната му съзнателна мисъл, преди да заспи.
Когато внезапно се събуди, защото Мадлин бе сграбчила ръката му, почти се бе зазорило, но луната се бе скрила зад облаците и в стаята беше тъмно.