Сега се опитваше да се съсредоточи върху организацията и минимизирането на рисковете. Планът му беше да закара Мадлин с един куфар с дрехи и други необходими вещи у Джералдин Мъркъл в другия край на Уолнът Кросинг. Двете с Джери работеха в една и съща смяна в психиатричната клиника и обикновено ходеха на работа заедно. Джери беше изключително общителна и винаги се радваше на компания, особено на тази на Мадлин — което бе потвърдено от незабавния ѝ положителен отговор, когато тя ѝ се обади, за да я помоли за тази услуга.
Мадлин отиде да си вземе душ и да си събере багажа, а Гърни слезе в плевнята, за да говори с Кира Барстоу, която работеше там от близо час с един от подчинените си.
— Взех проби за ДНК анализ — каза тя, като посочи кървавия надпис. — И намерихме няколко отпечатъка от обувки на мократа земя пред вратата — мисля, че са от същите маратонки, които са оставили следите в моргата. Няма признаци да е влизал в плевнята.
Той кимна.
— Проверихте ли отпечатъка от гуми?
— Да, вече имаме резултат. — Тя извади телефона си и му показа две снимки на следи от протектор на автомобилни гуми в мека почва. — Първата е от пътя пред къщата на Кейн, а втората — оттам.
Посочи едно място близо до плевнята, където имаше повече гола пръст, отколкото трева. Следите от протектор бяха идентични.
— А най-главното — добави Барстоу, — тук има два отпечатъка — от гумите и от двете страни, по които можем да изчислим точното междуосово разстояние. С малко късмет ще определим марката и модела на автомобила или поне значително ще стесним кръга на възможностите.
— Интересно — каза Гърни. — Този тип не се притеснява да оставя малките си визитки.
— Или големите — тя посочи кървавото послание на вратата. — Да сте видели или чули нещо подозрително снощи?
— Точно преди зазоряване чухме ужасен вой — по-пронизителен, по-силен, по-натрапчив от вой на койот или вълк. Като от филм на ужасите. Сега съм почти сигурен, че е бил той. Искал е да ни стресне.
— Нима е сметнал, че кървавото послание от възкръснал мъртвец не е достатъчно стряскащо?
Гърни се усмихна.
— Ще го попитаме, когато го хванем.
След като отново огледа плевнята и не видя нищо необичайно, той се върна в къщата. Докато чакаше Мадлин да приключи със събирането на багажа, Гърни провери ключалките на всички прозорци, горни и долни, и на стъклените врати.
Когато потеглиха, той ѝ каза, че трябва да се отбие през „Миро Мотърс“, местния автосервиз, за да провери нещо. Това, че тя не отговори, беше показателно за тревогата ѝ.
Гърни искаше да се увери, че който е надраскал кървавото послание върху плевнята му, не е поставил проследяващо устройство на колата му. Най-добрият начин бе да прегледа ходовата част на подемника, където всички скрити кътчета и жлебове щяха да се видят добре.
Миро — съкратено от Мирослав — беше емигрант със смесен славянски произход, който бе отворил автосервиза си в Уолнът Кросинг приблизително по същото време, когато и Гърни се премести от Ню Йорк. Хилав като върлина, с набръчкано лице и тъжна усмивка, той имаше склонност към наивно-песимистично философстване, което Мадлин намираше за очарователно.
Когато Гърни влезе в паркинга и свали стъклото, Миро метеше една от двете работни клетки на сервиза. Приближи се с метла в ръка.
— Тази сутрин сте сензация в новините. Казаха, че разследвате някакви безумни престъпления на север. Не бяхте ли вече пенсионер?
Гърни се почуди дали изтичането на информацията за участието му в медиите е случайно, или умишлено — и ако беше умишлено, с какъв умисъл.
— По принцип съм пенсионер. Но правя изключения.
Миро погледна Мадлин.
— Съпругът ви е известен човек, нали? Голям детектив за големи престъпления. Като филмова звезда, но по-яко, защото филмовите звезди само се преструват на големи мъже.
Изражението на Мадлин подсказваше, че колкото и да е известен съпругът ѝ, това далеч не е достатъчна компенсация за необходимостта да бяга от собствения си дом заради луд убиец.
Миро продължи:
— В моята страна полицията не става за нищо. — Изглеждаше, като че ли се кани да се изплюе, но не го направи. — Тук е много по-добре. Ченгетата са като навсякъде другаде, но поне не са бандити. — Усмихна се с тъжната си усмивка. — Е, детектив, как мога да ви помогна?
— Ще можете ли да погледнете ходовата част на колата. От време на време се чува тракане и ме е страх да не падне нещо.
Освен когато работеше под прикритие, Гърни не обичаше да си измисля лъжи. Въпреки това споделянето на тревогите му за евентуално проследяващо устройство изглеждаше ненужно усложнение и допълнителна причина за безпокойство за Мадлин. И докато Миро търсеше нещо, което би могло да трака, Гърни можеше да се пъхне с него под колата, за да провери за подозрителни предмети.