Тя издаде рязък, мрачен смях.
— От това, което виждам по новините, вече нямаме репутация, за която да се притесняваме. Най-важното е да си осигурим подходящите ресурси, за да доведете тази трагедия до подходяща развръзка. Аз предлагам да ги повикаме.
Морган премигна, после въздъхна.
Аспърн използва мълчанието, за да зададе своя въпрос:
— Какво имате предвид под „голямо претърсване“… и защо сте насочили вниманието си към Хароу Хил?
— Някои от записите от охранителни камери, които получихме, показват, че е възможно Тейт да използва района като база за движенията си. Смятаме, че ограничаването на района и претърсването му стъпка по стъпка е най-добрият ни вариант за момента.
Аспърн не изглеждаше доволен, но не каза нищо.
— Колко време мислите, че ще отнеме? — попита Ръсел.
Морган вдигна ръце.
— Трудно е да се каже. Това е огромна територия, стотици декари. Мисля, че най-малко четирийсет и осем часа, ако екипите работят денонощно.
— Значи още два дни? Без гаранция за успех? — Тя поклати глава. — Не мисля, че има смисъл да чакаме толкова дълго, след като можем да поискаме помощ от щатската полиция само с едно телефонно обаждане. Ами ако Тейт нанесе нов удар? Тогава какво?
Морган въздъхна.
— Разбирам ви, Хилда, разбирам ви. Може да убедя Бастенбург да изпратят още подкрепления, да накарам хората ни да работят по-усилено и да завършим претърсването за 24 — 36 часа. Ако успеем да приключим този случай, без да прехвърляме контрола на агенция, която няма интерес за…
Тя го прекъсна:
— Чандлър, какво мислиш ти за това?
Аспърн запази мълчание толкова дълго, че изглеждаше, сякаш не е чул въпроса.
— Не съм във възторг, но да дадем още трийсет и шест часа на местната ни полиция изглежда за предпочитане, пред това да прехвърлим топката на щата. — Той огледа седящите на масата. — Някой има ли сериозни възражения?
Другите отговориха със свиване на рамене. После Мартин Кармъди предложи Морган да даде изявление, че разследването навлиза в нова фаза и всеки момент може да се очаква пробив. Пийл също подкрепи идеята да дадат на Морган още трийсет и шест часа. След кратко мълчание заседанието беше закрито.
Гърни се приближи до Хилда Ръсел.
— Може ли да поговорим?
Тя се отправи към пейка от ковано желязо в парка на селския площад, до цъфнала дива ябълка. Металът бе затоплен от следобедното слънце.
— За какво мислите? — попита тя.
— Направи ми впечатление настойчивостта ви да повикаме подкрепления.
— Така е.
— Това от желание да разширим разследването ли е породено? Или да го завършим по-бързо?
Тя сви рамене.
— Може би и двете.
— Притеснявате ли се, че пропускаме нещо?
— Хората пропускат различни неща. Често се получава недоглеждане, не мислите ли?
— Особено когато това недоглеждане е изгодно за някого.
Ръсел се усмихна.
Лек ветрец донесе пролетен аромат на трева и влажна почва, неуместно идиличен фон на разговор за убийства.
Гърни също се усмихна.
— Можем да спестим време, ако ми кажете какво мислите, че сме пропуснали.
— Не съм ясновидка. Просто имам чувството, че фокусът на местната полиция може би е прекалено тесен.
— Казвате, че убийството на брат ви може да се окаже по-сложно, отколкото изглежда?
— Казвам, че поляните на Ларчфийлд гъмжат от змии. И покойният ми брат се чувстваше като у дома си тук.
35
На път към дома си Гърни мина през източния край на Уолнът Кросинг, на около половин километър от къщата на Джералдин Мъркъл. Реши да се отбие да види дали Мадлин има нужда от нещо и може би малко да разсее неминуемия ѝ страх, предизвикан от последните събития.
Спря на алеята зад жълтия фолксваген „Бийтъл“ на Джери и забеляза двете жени зад къщата, в беседката, украсена с кошници с петунии. Тази гледка за момент му напомни за петуниите, които бяха част от жестоката развръзка на случая в Уайт Ривър. Гърни прогони онази ужасна сцена от главата си и се отправи към беседката.
Жените седяха от двете страни на малка маса, на която имаше дъска за игра на скрабъл и кана студен чай. Джери Мъркъл заговори първа.
— Добри новини или лоши новини?
— Няма нито от едните, нито от другите. — Той се опита да се усмихне небрежно. — Минавах и реших да се отбия за малко. Кой печели?
— Джери, както винаги — каза Мадлин. — Откъде идваш?