— За бога, не ми казвай, че подозираш Чандлър Аспърн!
— Знам, че няма логика.
— Няма никаква логика! Чандлър Аспърн да обикаля щата посред нощ с кофа кръв и четка?
— Е, някой е дошъл до бараката ми с хибрид серия 5, слязъл е с маратонките на Били Тейт, оставил е това очарователно послание, заснел го е и е изпратил видеото на „РАМ Нюз“. Съгласен съм, че няма логика да е бил Чандлър Аспърн, но е също толкова нелогично Били Тейт да кара такава кола, освен ако не я е откраднал. Затова няма да е зле да проверите за сигнали за откраднати беемвета, изчезнали през последните няколко дни.
— Да… добре, разбира се.
Съдейки по тона на Морган, Гърни си представи как тревожните бръчки на лицето му стават по-изразени.
— Между другото — продължи Морган, — бъди внимателен.
— Искаш да кажеш да не настъпвам Аспърн?
— Дори не го споменавай! Фактът, че през двора ти е минало беемве и че Аспърн има беемве… по дяволите, това не означава нищо. Абсолютно нищо. Чуваш ли ме?
— Да.
Това, което чуваше Гърни, беше, че човекът толкова отчаяно се опитва да запази работата си, че не е в състояние да направи нищо, което би могло да я изложи на риск — особено да ядоса някоя важна клечка.
След като Морган затвори, Гърни се премести от твърдия си работен стол в мекото кресло до прозореца на кабинета, откъдето се отваряше широка гледка към горната ливада. Слънцето беше залязло и червените и оранжевите нюанси в облаците бяха преминали в лилаво. Той вдигна крака на табуретката, отвори лаптопа в скута си, изключи звука на телефона и затвори очи. Каза си, че ще подремне десет минути, преди да отвори сайта на „РАМ Нюз“ и да изгледа коментарите на Кронк. Денят беше уморителен.
В съня му се натрапи странен звън, извиквайки образа на будилника, който стоеше на шкафчето до леглото му в гимназиалните години — и чувството на униние, което този звук винаги носеше със себе си. Отвори очи и откри, че все още седи в креслото, но в кабинета му вече е тъмно. Отне му още няколко секунди, докато се ориентира и установи, че звъни стационарният му телефон. Включи лампата до креслото, пресече стаята до бюрото си и вдигна.
— Гърни.
— Боже, оставих ти три съобщения на мобилния. Къде беше?
Гласът на Морган звучеше като натегната пружина, която всеки момент може да се скъса.
— Какво е станало?
— Нападение над къщата на Селена Кърсън. Тя и момичето, с което живее, са в болницата с опасност за живота.
— Кой го е направил?
— Точно това се опитваме да разберем. Разбира се, всички са заети с претърсването на Хароу Хил. Ако ги извикам за Кърсън, акцията ще се провали, което не можем да допуснем. Колко скоро можеш да дойдеш?
Гърни погледна часовника. Беше 23:20 — което означаваше, че десетминутната му дрямка бе продължила два часа и половина.
— Мога да съм пред дома на Кърсън след малко повече от час.
— Не гледай ограниченията на скоростта.
36
Последният участък от черния път, който водеше до дупката в желязната ограда на Селена Кърсън, беше заграден с найлонова лента. От външната страна под различни ъгли бяха спрени пет служебни коли: микробусът на Кира Барстоу, две патрулки от Ларчфийлд, червено-бял шевролет „Събърбан“ с логото на шерифството и надпис „Отдел Пожари“ отзад и товарен микробус с емблемата на ларчфийлдската полиция отстрани. До микробуса имаше и една тойота „Камри“.
Гърни предположи, че с микробуса са докарали преносимия генератор, чието тихо боботене се чуваше, и халогенните прожектори, монтирани около обгорялата къща. Въпреки че през кариерата си бе работил безброй пъти под тези ярки светлини, така и не свикна с усещането за нереалност, което създаваха, превръщайки нощта в ден. Сега силният им блясък придаваше на сцената сюрреалистичен вид. Гърни предположи, че тойотата е на съдебния фотограф, когото забеляза да влиза в къщата.
Дежурният сержант от участъка стоеше облегнат на едната от патрулките. Той взе един клипборд от капака и се изправи, за да посрещне Гърни. Погледна часовника си и записа името му в дневника на огледа.
— По дяволите — каза, като посочи разрушението. — Бас държа, че хората ще кажат, че тя сама си е виновна.
— Как така?
— Заради ония вещерски простотии. Това не се харесва тук.
— Знаете ли дали е била заплашвана?
— Не мога да кажа. Някой може да я е посъветвал да се омита от селото. Нищо чудно покрай тоя сатанизъм и всичко останало. Хората не си падат по подобни неща.