Гърни беше сигурен, че сержантът споделя тези чувства. Униформата не е противоотрова за убеждението, че жертвите, които всеки мрази — особено жените с неконвенционално поведение, — сами са си виновни за престъпленията, извършени срещу тях.
Разсъжденията му за поведението на сержанта бяха прекъснати от гласа на Барстоу.
Той също ѝ извика през бръмченето на генератора:
— Да се облека ли?
— Само калцуни. Отзад в микробуса са, ако нямате.
Гърни отиде до микробуса, извади чифт калцуни от отворената кутия и ги нахлузи върху обувките си. Влезе през оградата и се приближи до Барстоу през високата до коляно трева, която бе започнала да съхне заради занемаряването.
— Намерихме стотици такива — каза криминалистката, като му показа медна гилза.
Гърни я разгледа внимателно.
— Седем цяло шейсет и два милиметра, изцяло метална обвивка?
Тя кимна одобрително.
— Подходящи за автомати тип „Калашников“.
— Когато казахте „стотици“, това метафора за „много“ ли беше? Или буквално са стотици?
— Буквално. Досега са повече от триста. И продължаваме да намираме.
— Какво се е случило тук?
— Трудно е да се каже в тази трева, но съдейки по следите от гуми, нападателите са дошли с пет мотора, минали са през дупката в оградата, заобиколили са къщата и са открили стрелба. Съдейки по начина, по който е отъпкана тревата, бих казала, че са я обиколили поне три-четири пъти. Стените са надупчени като швейцарско сирене. Куршумите са минали през тях и са изпотрошили всичко вътре.
Гърни погледна към къщата и видя човек с гащеризон, пръскащ вода от градински маркуч през счупен прозорец.
Барстоу проследи погледа му.
— Има втори маркуч зад къщата, а третият е закачен вътре. Водата е от кладенец. Няма начин да докараме пожарна кола, нито има езерце, от което да изпомпваме вода. Единствената причина, поради която огънят не е погълнал всичко, е, че е започнал от подветрената страна на къщата. Ако беше започнал от тази, щеше да изпепели тази стара кибритена кутия за нула време.
— Кой е подал сигнала?
— Питайте Морган. Доколкото знам, е получил две-три обаждания от далечни съседи в гората. Тази канонада сигурно е звучала като истинска война.
— Морган сам ли е дошъл?
— Заедно със сержант Ууд, мъжът с дневника. После се обади на всички други. Както и на бърза помощ. Не успяха да вкарат линейката през желязната ограда, затова изнесоха Кърсън и другото момиче на носилки. Това беше преди повече от час. Мястото не е удобно за колите на спасителните екипи.
— Къде са ги намерили?
— Криели се в мазето. Ранени. Доста тежко. Поне не са пострадали от огъня.
— Някаква идея какво е причинило пожара?
— Предполагам, че нагорещени куршуми, които са попаднали в леснозапалими материали в къщата. За това трябва да говорите с младежа от шерифството. Дензъл Аткинс. Той е официалният пожарен експерт на окръга. Сигурна съм, че няма търпение да сподели откритията си. — Тя посочи двама души с гащеризони, застанали до овъглената страна на къщата. — Този, който си води записки на айпада. Не го питайте дали е кръстен на Дензъл Уошингтън. Това е деликатен въпрос.
— Да не би да е ваш бивш студент по криминалистика?
Сивите ѝ очи проблеснаха дяволито.
— Бива ви за детектив.
Един от подчинените на Барстоу мина покрай тях, като гледаше земята и се движеше по същия спираловиден маршрут за търсене, както Гърни по-рано около плевнята си.
— Още гилзи? — попита Барстоу.
— Пет при последната обиколка.
Без да спира, той показа найлонов плик с пет месингови гилзи.
— Можем да стигнем до четиристотин до сутринта — каза тя на Гърни. — Виждали ли сте местопрестъпление с повече изстреляни куршуми?
— Няколко. Гангстерски престрелки за преразпределяне на наркобизнеса. Дайте узита на бандитите и ще направят истинска заря. Ами вие?
— Тук не. Но си спомням няколко големи патърдии в Кингстън. Наркобандите обикновено са добре въоръжени.
— Отивам да говоря с Дензъл.
— До по-късно, шефе.
Гърни се приближи до младежа с айпада и се представи.
— Знам кой сте, сър. Аз съм полицай Аткинс от шерифството. С какво мога да ви помогна?
Гласът му звучеше ясно и делово, в тон с изрядната къса подстрижка на русата му коса.
— Знаете ли как е започнал пожарът?
— Да, сър, с голяма степен на сигурност.
Гърни разпозна изразните средства на човек, свикнал да дава показания от свидетелската скамейка. За момент се замисли дали в думите му нямаше ирония, но младежът не изглеждаше склонен към шеги.