Аткинс посочи една част от стената, където облицовката бе частично изгоряла.
— Точката на запалване е била зад тази стена. Върху останките от маса, на около петдесет сантиметра от вътрешната страна, има счупена керосинова лампа. Тестовете за нефтохимически остатъци на място показаха, че капацитетът на лампата съответства на използването на керосин. Входната и изходната дупка в частично разбития резервоар на лампата съответстват на траекторията на куршум, изстрелян от външната страна на къщата.
Гърни се усмихна на това внимание към детайла.
— Огледахте ли всичко отвътре?
— Да, сър.
— Няма ли други точки на запалване?
— Не, сър.
— И посоката на вятъра е причината къщата да не изгори до основи?
— Плюс спукана тръба на втория етаж. От високата температура спойката се е разтопила и водата, която е потекла на пода и надолу по стените, е послужила като частична преграда за огъня. Тук нямат електричество, но генераторът им е продължил да изпомпва вода от кладенеца. Ако огънят беше стигнал до главния прекъсвач, резултатът щеше да е съвсем друг. Някои хора не си дават сметка за рисковете на живота на такова място.
Гърни се замисли за собствената си къща и отбеляза:
— Може би това е цената на уединението.
Аткинс поклати глава, сякаш за всеки нормален човек би трябвало да е очевидно, че цената е неприемливо висока.
Гърни му благодари и се отправи към верандата — откъм страната на къщата, спасена от благоприятния вятър и скъсаната тръба.
Входната врата беше отворена и той влезе в антрето, облицовано с дървени панели и водещо към покритото с килим стълбище за втория етаж. Задушливата миризма на дим и мокра пепел тук беше много по-силна, отколкото отвън. През прозорците проникваше изненадващо много светлина от халогенните прожектори около къщата и озаряваше димната мараня във въздуха.
Фотографът обикаляше с апарата си покрай стените на хола отдясно на Гърни, като спираше до всяка дупка от куршум.
Жена с гащеризон и ръкавици изследваше една от дупките в парапета на стълбището с макетно ножче и пинсети. Той разпозна в нея суровата полицайка, която наглеждаше Лоринда Ръсел в деня след убийството на Ангъс. Очевидно Барстоу я беше ангажирала в мащабната задача за извличането на всички куршуми.
Гърни я наблюдаваше как изважда куршума, поставя го в предварително маркирано пликче и преминава към следващата дупка в парапета. Той предположи, че ѝ е възложено да събере колкото може повече куршуми, не само като улики, които биха могли да бъдат свързани от балистичната експертиза с конкретни оръжия, за бъдещи съдебни преследвания, но и за да се определи броят оръжия, използвани в атаката.
— Чисти ли са? — попита Гърни, имайки предвид дали са подходящи за балистичен анализ.
— Да. Всичките са с цялостна метална обвивка.
В гласа ѝ имаше нещо, издаващо военна дисциплина, което подсили впечатлението му от първата им среща, че тя, вероятно, е един от многото полицаи, дошли в правоприлагащите органи от армията и открили по този начин зона на комфорт в света на правила, командна йерархия и сигурно работно място.
Той се качи по стълбите на широка площадка, постлана с мокър килим. Пет отворени врати водеха към три частично разрушени спални, баня и затворено стълбище за третия етаж. Гърни реши първо да провери най-горе, но откри само голямо незавършено таванско помещение. Халогенната светлина, проникваща през прозорците, тук беше по-слаба, но достатъчна, за да види, че стаята е празна, оплетена само с ефирни паяжини.
Върна се на втория етаж и отдели около час, за да огледа спалните и банята. В първата стая явно бе живял Били Тейт — или поне някой мъж, съдейки по предпочитанието към сиви суитшърти и черни дънки. Вътре цареше бъркотия, позната на Гърни от юношеските години на собствения му син: чорапи, бельо и тениски на пода, една маратонка на стола, а другата под него, отворено чекмедже на шкафа, лампа с килнат настрани абажур, опаковки от дъвки до леглото. На една от стените висеше плакат на хеви метъл група. На друга имаше няколко снимки на гола жена. Когато се вгледа по-внимателно, Гърни разпозна лицето на чернокосата красавица с трите сребърни обеци на долната устна, с която бе говорил предишния ден на отвора в оградата.
В долната част на една от снимките с момичешки почерк бе надраскано: „С любов на моя Били завинаги, завинаги, завинаги, от Лена“.
На нощното шкафче до разхвърляното легло имаше комикс за супергерои и лист, на който бе отпечатана легналата осмица, символизираща сярата и адския огън.