Отне ѝ около три секунди, за да разбере намека му.
— Да… може би трябва да изпратя някого по пътя, за да провери храстите отстрани за бирени кутии, бутилки или каквото друго са хвърлили тези тъпаци?
— Добра идея.
— Може би нещо с отпечатъци, които системата ще идентифицира?
— Още по-добре.
— Може би отпечатъци на някой патриарх?
— Най-добре.
37
По времето, когато Гърни се спускаше от последния хълм към Уолнът Кросинг, първите проблясъци на зората вече се виждаха над източния хребет.
Когато петнайсет минути по-късно стигна до плевнята си, беше достатъчно светло, за да види, че вратата има нужда от втори слой боя, за да заличи напълно посланието на тъмния ангел. Вместо да отложи тази работа, реши да я свърши веднага. Извади боята и четката от плевнята и започна. Нанасянето на втория слой беше по-бързо и по-лесно от първия. Изми четката със студена вода от езерцето, прибра я заедно с останалата боя и се отправи към къщата.
Утринният въздух беше хладен и неподвижен. Гърни чу как кокошките се размърдват в кокошарника и отиде да провери дали имат храна и вода. Изсипа още гранулиран фураж в автоматичната хранилка и помете рампата, водеща към ограденото дворче. После отиде до лехата с аспержи и отряза няколко стъбла, за да ги сложи в бърканите яйца за закуска.
Половин час по-късно седеше на масата пред френските прозорци и пиеше втора чаша кафе. Вратата беше отворена и във въздуха витаеше нежен аромат на люляк. Ято лилави чинки накацаха върху хранилките, окачени на куки по периферията на терасата.
Гърни отново си спомни ярките контрасти, които бяха характерни за живота му. От една страна, имаше мир и красота, усмивката на Мадлин, самия сладък въздух. От друга, беше цялата грозота на професията му. Разбира се, не професията му беше грозна, а злото в човешката природа — злото, заради което професията му бе необходима. Целта бе да постигне баланс. Да не забравя, че мирът и красотата са също толкова реални, колкото дупките от куршуми.
Той не вярваше, че човечеството ще стане по-добро. Вековете на войни бяха достатъчно доказателство за моралния му упадък. Но твърдо вярваше, че човек може да се стреми към моменти на доброта, щедрост, любов и толерантност.
Успехите, които лично бе постигнал в тези области, бяха ограничени, особено по отношение на непримиримостта му към подстрекателите на омраза — търговците на ярост, които използваха рупорите на кабелните телевизии и интернет, за да разпалват недоволство и разделение и да черпят власт и финансова изгода от човешката ненавист. За Гърни те бяха истинската измет на обществото. И най-лошите от тях бяха лицемерите, кичещи се със знамената на Бога и родината.
Звънът на телефона го изкара от мрачните размишления.
Беше Морган.
— Гърни.
— Къде си?
— Вкъщи.
— Огледа къщата на Кърсън, нали?
— Да.
— Намери ли нещо полезно?
— Нищо особено — само чувството, че репутацията на зла вещица и зомби убиец на Кърсън и Тейт вероятно е малко преувеличена.
— В какъв смисъл?
— Стаите на хората, живеещи в тази къща, не приличат на леговища на изверги. Не бих се изненадал, ако се окаже, че сме сгрешили в тълкуването на доказателствата.
— Какво? — Гласът на Морган изведнъж стана по-силен и по-остър. — Говориш, сякаш се връщаме назад!
— Назад може да се окаже правилната посока, ако сме тръгнали по грешен път.
— Чудесно. Само това ми липсваше. — В гласа на Морган прозвуча нещо средно между раздразнение и паника. — Чувам как го обявявам на следващата пресконференция. Ще прозвучи, сякаш нямам представа какво правя.
Гърни смени темата.
— Как върви претърсването на Хароу Хил?
Морган замълча няколко секунди, докато се съсредоточи.
— Изпратихме всички налични хора. Според Словак вече са претърсили около една трета от района. Пътеките са истински лабиринт. Ако през следващите двайсет и четири часа не се излее пак някой порой, би трябвало да намерят какво — или кой — се крие там. Но ако, не дай боже, не намерим нищо…
Гърни си представи как бившият му партньор клати отчаяно глава.
— На всичкото отгоре — продължи Морган — Гант пише в „Туитър“ всякакви глупости за Тейт и Кърсън, за убийствата, за оскверняването на църквите в Бастенбург и дори за твоята плевня. Ще ти пратя линкове по имейла. Кажи как трябва да реагираме според теб.
— Ако ще го обвинявате в клевета или подбуждане към насилие, трябва Хармън Госет да прегледа внимателно всичките му изявления. Но Гант вероятно е достатъчно умен, за да вземе мерки изказванията му да са защитени от Първата поправка.