Маргарет се разсмя.
— Казахме му, че изглежда малко тъпо с нея, ама той не я сваля.
Госпожа Брюър също се разсмя.
— О-о, викат ме — каза тя. — Трябва да вървя. Грижи се за себе си, скъпа. Ще се опитам да звънна по-късно.
Щракване и тя беше затворила.
Маргарет се загледа в тавана как сенките от дърветата в предния двор мърдат насам-натам. Лястовичките бяха отлетели, оставяйки след себе си тишина.
Горката мама, помисли си Маргарет.
Толкова се тревожи за сестра си, а аз й се оплаквах от татко.
Защо направих така?
Тя седна и се заслуша в тишината. Кейси беше отишъл при приятел. Баща й без съмнение работеше в мазето зад старателно заключената врата.
Може би да звънна на Даян, помисли си Маргарет. Посегна към телефона, но осъзна, че е гладна. Първо — обедът, реши тя. После — Даян.
Среса набързо кестенявата си коса, огледа се в огледалото над тоалетката си и бързо се запъти надолу.
За нейна изненада баща й беше в кухнята. Беше се надвесил над мивката с гръб към нея.
Тя понечи да му викне, но се спря. Какво правеше той?
Изпълнена с любопитство, Маргарет залепи гръб на стената и се загледа през кухненската врата.
Изглежда доктор Брюър ядеше нещо. С едната си ръка държеше плик над плота до мивката. Докато Маргарет гледаше с любопитство, той бръкна с ръка в плика и извади шепа от нещо, което пъхна в устата си.
Маргарет виждаше как настървено и шумно дъвче, а после изважда още една шепа от плика и лакомо я пъха в устата си.
Какво, за бога, яде той, чудеше се тя. Никога не яде с мене и Кейси. Винаги казва, че не е гладен. Но сега със сигурност е гладен. Държи се така, сякаш умира от глад.
Тя гледаше откъм антрето как доктор Брюър граби шепа след шепа от плика и усамотено лапа яденето. След малко той смачка плика и го хвърли в кофата за боклук под мивката. После избърса ръце отстрани на лабораторната си престилка.
Маргарет бързо отстъпи назад и на пръсти мина през антрето, за да се вмъкне в дневната. Затаи дъх, когато баща й влезе в антрето, прочиствайки гърлото си.
Вратата на мазето се затвори зад него. Тя чу, че той старателно я заключва.
Когато беше сигурна, че вече е слязъл надолу по стълбите, Маргарет влезе нетърпеливо в кухнята. Трябваше да разбере какво ядеше баща й така настървено, толкова лакомо.
Отвори вратичката под мивката, бръкна в кофата за боклук и извади смачкания плик.
Когато очите й пробягаха по надписа, Маргарет силно ахна.
Баща й, както тя видя, беше ял храна за растения.
8
Маргарет тежко преглътна. Усети устата си суха като памук. Изведнъж осъзна, че стиска плота толкова силно, че ръката започва да я боли.
Опита се да отпусне пръсти, но продължи да гледа към полупразния плик с храна за растения, който беше изпуснала на пода.
Догади й се. Но можеше да изличи отвратителната картина от главата си. Как е възможно баща й да яде пръст?
Той не само я ядеше, осъзна тя. Той я мяташе в устата си и я преглъщаше.
Сякаш я харесваше.
Сякаш имаше нужда от нея.
Яденето на храна за растения сигурно е част от опитите му, каза си Маргарет. Но що за опити бяха това? Какво искаше да докаже с тези странни растения, които отглеждаше?
Веществото в плика миришеше на кисело като тор. Маргарет пое дълбоко въздух и го задържа. Изведнъж усети, че й се повдига. Гледайки плика, тя не можеше да направи нищо друго, освен да си представи каква е на вкус отвратителната кал вътре.
Уф.
Почти повърна.
Как може собственият й баща да пъха в устата си това отвратително нещо?
Като задържа дишането си още малко, тя хвана почти празния плик, смачка го и го хвърли обратно в кофата за боклук. И тъкмо да се обърне, когато една ръка я стисна за рамото.
Маргарет тихо извика и се завъртя.
— Кейси!
— Вкъщи съм — каза той ухилен — Какво има за обяд?
По-късно, след като му направи сандвич с фъстъчено масло, тя разказа на Кейси какво бе видяла.
Кейси се разсмя.
— Не е смешно! — ядосано каза тя. — Собственият ни баща яде пръст.
Кейси отново се засмя. По някаква неясна причина това му се видя смешно.
Маргарет го удари силно по рамото — толкова силно, че той изпусна сандвича си.
— Съжалявам — бързо каза тя, — но не разбирам на какво се смееш. Гадно е! Нещо му става на татко. Наистина нещо му става!
— Може просто да е закопнял за храна за растения — пошегува се Кейси, като въобще не приемаше сериозно думите на сестра си. — Нали се сещаш, както ти копнееш за печени фъстъци с мед.
— Това е друго — сопна се Маргарет. — Да се яде пръст е отвратително. Защо не го признаеш?