— Е, това не го прави откачен учен — отбранително заяви Маргарет. Изведнъж сякаш почувства, че трябва да защити баща си. Не знаеше точно защо.
— Само ти казвам какво съм чула — каза Даян припряно, тръсвайки назад червената си коса. — Не е необходимо да ме обезглавяваш за това.
Поиграха още известно време. Даян смени темата и заговори за едни деца, които двете познаваха и излизаха с тях, въпреки че онези бяха на единайсет. Поговориха малко и за училище.
— Време е да си вървим — извика Маргарет на Кейси. Той взе фризбито от моравата и дотича при нея. — Ще ти звънна по-късно — каза Маргарет на Даян и й махна леко с ръка. После двамата с Кейси се затичаха към къщи напряко през познати малки улички.
— Трябва ни лимоново дръвче — каза Кейси, когато спряха да тичат. — Страхотни са.
— Да, бе! — отвърна подигравателно Маргарет. — Точно от това имаме нужда вкъщи. От още едно растение.
Когато влязоха в задния двор през живия плет и двамата се изненадаха да видят баща си. Той стоеше до пълзящата роза и разглеждаше цветовете й.
— Ей, татко! — извика Кейси. — Дръж! — и подхвърли фризбито към баща си.
Доктор Брюър се обърна някак тромаво. Фризбито се плъзна покрай главата му и свали бейзболната шапка. Устата му зяпна от изненада. Той вдигна двете си ръце, за да покрие главата си.
Но вече беше късно.
Маргарет и Кейси изпищяха от изненада като видяха главата му.
Първоначално Маргарет помисли, че косата на баща им е станала зелена.
Но после ясно видя, че това по главата му не беше коса.
Косата му я нямаше. Беше окапала.
Вместо коса от главата на доктор Брюър стърчаха яркозелени листа.
9
— Деца, всичко е наред! — извика доктор Брюър. Той бързо се наведе, взе бейзболната шапка и я постави обратно на главата си.
Прехвърча гарван и силно изграка. Маргарет се опита да проследи птицата с поглед, но образът на противните зелени листа, стърчащи от главата на баща й, остана в съзнанието й.
Цялата й глава започна да я сърби, като си представи как се чувства човек, по чиято глава никнат листа.
— Всичко е наред. Наистина! — повтори доктор Брюър, запътил се към тях.
— Но, татко главата ти — запелтечи Кейси. Изведнъж целият пребледня.
На Маргарет й призля. Продължи да преглъща тежко, опитвайки се да спре напъна за повръщане.
— Елате — каза кротко баща им, като ги прегърна през раменете. — Да седнем там на сянка и да поговорим. Сутринта говорих с майка ви. Каза ми, че сте разтревожени заради моята работа.
— Главата ти… тя е зелена! — повтори Кейси.
— Знам — каза, усмихвайки се, доктор Брюър. — Затова си сложих шапка. Не исках вие двамата да се тревожите.
Той ги поведе към сянката на високия жив плет край гаража и те седнаха на тревата.
— Предполагам си мислите, че баща ви е станал доста странен, нали?
Той се вгледа в очите на Маргарет. Тя се почувства неудобно и отмести поглед.
Грачейки неудържимо, гарванът отново прелетя и се отправи нанякъде.
— Маргарет, не си промълвила и дума — каза баща й и стисна нежно ръката й. — Какво има? Какво искаш да ми кажеш?
Маргарет въздъхна и продължи да отбягва погледа на баща си.
— Добре де! Кажи ни! Защо по главата ти растат листа? — рязко попита тя.
— Това е страничен ефект — каза той, като продължаваше да държи ръката й. — Временно е. Скоро ще отмине и косата ми ще порасне отново.
— Но как се случи? — попита Кейси, втренчен в шапката на „Доджърс“ на главата на баща си. Под нея стърчаха няколко зелени листа.
— Може би ще се почувствате по-добре, ако ви обясня какво се опитвам да направя долу в мазето — каза доктор Брюър, премести тежестта си и се излегна назад, подпирайки се на ръцете си. — Толкова съм погълнат в опитите си, че нямах много време да поговоря с вас.
— Въобще нямаше време — поправи го Маргарет.
— Съжалявам — каза той и сведе поглед. — Така е наистина. Но това, което правя, е толкова вълнуващо и толкова трудно.
— Ново растение ли си открил? — попита Кейси и кръстоса крака под себе си.
— Не, опитвам се да създам нов вид растение — обясни доктор Брюър.
— А? — възкликна Кейси.
— Говорили ли сте за ДНК в училище? — попита баща им. Те поклатиха глава. — Ами, доста е сложно — продължи той. Доктор Брюър се замисли за миг. — Ще се опитам да го обясня по-просто — каза той, чоплейки превръзката на ръката си. — Да кажем, че един човек има много висок коефициент на интелигентност. Страхотен мозък.
— Като мен — прекъсна го Кейси.
— Кейси, млъкни! — нервно каза Маргарет.