— Страхотен мозък. Като Кейси — съгласи се доктор Брюър. — И да речем, че можем да изолираме молекулата или гена, или малка част от гена, който дава на човека тази висока интелигентност. И след това да речем, че можем да го прехвърлим към други мозъци. И после тази интелигентност би могла да се предава от поколение на поколение. И доста хора биха имали висок коефициент на интелигентност. Разбирате ли? — Той погледна първо към Кейси, после към Маргарет.
— Аха. Общо взето — каза Маргарет. — Вземаш добро качество от един човек и го даваш на други. И след това и те притежават това качество и го предават на децата си и така нататък.
— Много добре — каза доктор Брюър, усмихвайки се за пръв път от седмици. — Доста ботаници правят това с растенията. Те се опитват да вземат частта, която отговаря за раждането на плодове от едно растение, и да я вкарат в друго. Така се създава ново растение, което би могло да дава пет пъти повече плодове или пет пъти повече зърно или зеленчуци.
— И ти се опитваш да направиш това? — попита Кейси.
— Не точно — каза баща им, като сниши глас. — Опитвам се да направя нещо малко по-необичайно. Не ми се иска сега да влизам в подробности. Но ще ви кажа, че се опитвам да направя такова растение, каквото никога досега не е съществувало и не би могло да съществува. Опитвам се да създам растение, което отчасти е животно.
Кейси и Маргарет погледнаха изненадани баща си. Маргарет проговори първа.
— Искаш да кажеш, че вземаш клетки от животно и ги слагаш в растение?
Той кимна.
— Наистина не искам да говоря повече. Двамата разбирате защо това трябва да се пази в тайна — той обърна поглед първо към Маргарет, после към Кейси, за да види реакцията им.
— Как го правиш? — попита Маргарет, замислена за всичко, което той току-що им беше казал. — Как вкарваш тези клетки от животни в растението?
— Опитвам се да го направя като ги раздробя по електронен път — отговори той. — Долу имам две стъклени кабинки, свързани с мощен електронен генератор. Може би сте ги видели, когато бяхте там — Той направи кисела физиономия.
— Аха. Приличат на телефонни будки — каза Кейси.
— Едната кабинка изпраща, а другата получава — обясни той. — Опитвам се да изпратя точната ДНК, точната част от едната кабинка на другата. Това е доста фина работа.
— И успя ли вече? — попита Маргарет.
— Много съм близо — каза доктор Брюър и по лицето му премина доволна усмивка. Тя се задържа само за секунди. После изражението му стана замислено и той рязко скочи на крака. — Трябва да се връщам да работя — тихо каза той. — Ще се видим по-късно! — и тръгна с големи крачки през моравата.
— Но, татко! — извика Маргарет след него. Двамата с Кейси също се изправиха на крака. — Главата ти. Листата. Не ни обясни — каза тя, докато двамата с брат й се опитваха да го настигнат.
Доктор Брюър вдигна рамене.
— Няма нищо за обяснение — грубо отвърна той. — Просто страничен ефект! — и нагласи шапката си на „Доджърс“. — Не се тревожете за това. Временно е. Просто страничен ефект.
После бързо влезе в къщата.
Кейси изглеждаше истински доволен от обяснението на баща им с какво се занимава в мазето.
— Татко прави нещо наистина важно — каза той необичайно сериозно.
Но докато вървеше към къщата, Маргарет усети, че е разтревожена от това, което баща й беше казал. И че е още по-разтревожена от това, което не беше казал.
Тя затвори вратата на стаята си и легна на леглото, за да обмисли нещата. Баща й всъщност не беше обяснил защо на главата му растат листа. „Просто страничен ефект“ не обяснява почти нищо.
Страничен ефект от какво? Какво всъщност го е причинило? Какво е накарало косата му да окапе? Кога косата му ще поникне отново?
Беше очевидно, че той не иска да обсъжда това с тях. Освен това той се забърза към мазето, след като им каза, че това е страничен ефект.
Страничен ефект.
Всеки път като си го помислеше, на Маргарет започваше да й се гади.
Какво ли е усещането? От порите ти да излизат зелени листа и да се спускат по главата ти.
Гадост. Само при мисълта за това я засърбя навсякъде. Знаеше, че довечера ще сънува отвратителни сънища.
Грабна възглавницата и обгърна корема си, като я стискаше здраво с ръце.
Имаше и още много други въпроси, които двамата с Кейси трябваше да зададем, каза си тя. Като например — защо растенията там долу въздишат? Защо от някои от тях се чува нещо подобно на дишане? Защо едно растение хвана Кейси? Какво животно използва татко?
Доста въпроси.
И особено един, който Маргарет най-много искаше да зададе — защо гълташе онази отвратителна храна за растения?