— Татко, моля те! — извика Маргарет, стискайки Кейси за рамото и отстъпвайки назад към джунглата от растения в средата на помещението.
— Какво правиш! — повтори тя.
— Той не е истинският ни баща! — извика Кейси. — Казах ти да не го развързваме!
— Той е истинският ни баща! — настоя Маргарет. — Сигурна съм, че е той! — тя извърна очи към баща си, търсейки отговор.
Но той ги гледаше втренчено, а на лицето му беше изписано объркване и заплаха. Брадвата в ръцете му лъщеше под ярката светлина на лампите на тавана.
— Татко, отговори ни! — настоя Маргарет. — Отговори ни!
Преди доктор Брюър да успее да отговори, те чуха шумни бързи стъпки по стълбите на мазето.
И тримата се обърнаха към вратата и видяха в помещението с растенията да влиза един силно разтревожен доктор Брюър. Той хвана козирката на бейзболната си шапка, докато вървеше с големи крачки към двете деца.
— Какво правите тук? — извика той. — Нали ми обещахте. Ето я майка ви. Не искате ли…?
Госпожа Брюър се появи до него. Тъкмо да ги поздрави, спря и замръзна от ужас, като видя обърканата ситуация.
— Не! — изпищя тя, забелязвайки другия доктор Брюър — доктор Брюър без шапка и с брадва в ръце. — Не! — на лицето й се изписа ужас. Тя се обърна към доктор Брюър, който я бе довел вкъщи.
Той гледаше осъдително Маргарет и Кейси.
— Какво сте направили! Пуснали сте го да избяга!
— Той е баща ни! — каза Маргарет с тънко гласче, което едва позна.
— Аз съм баща ви! — извика доктор Брюър, който стоеше на прага. — Не той! Той не е вашият баща! Той дори не е човек! Той е растение!
Маргарет и Кейси ахнаха и ужасени отстъпиха назад.
— Ти си растение! — обвини го гологлавият доктор Брюър и вдигна брадвата.
— Той е опасен! — възкликна другият доктор Брюър. — Как можахте да го пуснете!
Оказали се между двамата, Маргарет и Кейси гледаха втренчено ту единия, ту другия.
Кой беше истинският им баща?
20
— Това не е баща ви! — извика отново доктор Брюър с бейзболната шапка и пристъпи навътре в помещението. — Той е копие. Растение-копие. Един от моите опити, който се обърка. Заключих го в шкафа, защото е опасен.
— Ти си копието! — обвини го другият доктор Брюър и отново повдигна брадвата.
Маргарет и Кейси стояха неподвижни, като от време на време се споглеждаха ужасено.
— Деца, какво сте направили! — извика госпожа Брюър, притиснала бузите си с ръце. Очите й бяха широко отворени от почуда.
— Какво направихме? — Маргарет тихо попита брат си.
Гледайки втренчено с широко отворени очи ту единия, ту другия мъж, Кейси изглеждаше твърде уплашен, за да отговори.
— Не… не знам какво да правим — успя да прошепне той.
Какво можем да направим, чудеше се наум Маргарет, усещайки, че цялото й тяло трепери.
— Той трябва да бъде унищожен! — извика доктор Брюър, който държеше брадвата, загледан в двойника си.
Растенията до него потрепериха и се разклатиха със силна въздишка. Ластари се плъзнаха по почвата. Листата проблеснаха и сякаш прошепнаха.
— Свали брадвата! Никого няма да излъжеш! — каза другият доктор Брюър.
— Трябва да бъдеш унищожен! — повтори доктор Брюър, който не носеше бейзболна шапка. С див поглед и алено лице, той пристъпваше напред, а брадвата блестеше като наелектризирана под бялата светлина.
Татко никога не би се държал така, осъзна Маргарет. Двамата с Кейси сме идиоти. Ние го пуснахме от шкафа. И сега той ще убие истинския ни баща. И мама.
А после… и нас!
Какво мога да направя, чудеше се тя, като се опитваше да мисли трезво, въпреки че умът й се мяташе лудо без контрол.
Какво мога да направя?
От устата й излезе отчаян вик на протест. Маргарет се впусна напред и грабна брадвата от ръцете на самозванеца.
Той ахна от изненада, когато тя хвана още по-здраво дръжката. Беше по-тежка, отколкото очакваше.
— Дръпни се! — изкрещя тя. — Махай се веднага!
— Маргарет, почакай! — извика майка й като продължаваше да стои на вратата, парализирана от страх.
Гологлавият доктор Брюър се присегна към брадвата.
— Върни ми я! Не разбираш какво правиш! — примоли се той и с рязко движение се опита да хване брадвата.
Маргарет се дръпна и я завъртя.
— Не се приближавай! Никой да не мърда.
— Слава богу! — възкликна доктор Брюър с бейзболната шапка. — Трябва да го върнем обратно в шкафа. Много е опасен — той пристъпи към Маргарет. — Дай ми брадвата!
Маргарет се поколеба.
— Дай ми брадвата! — настоя той. Маргарет се обърна към майка си: