— А аз съм по-интелигентен и от двете ви — добави Кейси с характерната си скромност.
— Не се притеснявам за вас, деца — каза госпожа Брюър и нервно погледна часовника си. — Притеснявам се за баща ви.
— Не се тревожи — отвърна й Маргарет със сериозен тон. — Ще се грижим за него.
— Просто направете така, че да хапва нещо от време на време — каза госпожа Брюър. — Толкова е погълнат от работата си, че забравя да яде, ако не му се напомни.
Тук наистина ще е доста самотно без мама, помисли си Маргарет. Татко почти не излиза от мазето.
Бяха минали две седмици, откакто се беше разкрещял на двамата с Кейси да стоят далече от мазето. Оттогава те ходеха на пръсти, за да не го разгневят отново. Но през изминалите две седмици той почти не им беше казал и дума, с изключение на случайно „Добро утро“ и „Лека нощ“.
— Не се тревожи за нищо, мамо — каза Маргарет, като се опита да се усмихне. — Само се погрижи за леля Елианор.
— Ще се обадя, щом стигна в Туксън — каза госпожа Брюър и отново погледна нервно часовника си. Направи три големи крачки към вратата на мазето и извика — Майкъл, време е да ме закараш на летището!
След дълга пауза господин Брюър извика нещо отдолу. После госпожа Брюър отново се обърна към децата.
— Мислите ли, че ще забележи, че съм заминала? — запита тя с дълга въздишка. Искаше да прозвучи като шега, но очите й гледаха тъжно.
Секунди по-късно от стълбището на мазето се чуха стъпки и баща им се появи. Той свали лабораторната си престилка и остана по джинси и яркожълта тениска. Хвърли престилката на парапета. Въпреки че бяха минали две седмици, ръката, която тогава кървеше, все още бе с дебела превръзка.
— Готови ли сме? — попита той жена си. Госпожа Брюър въздъхна.
— Така мисля — тя погледна безпомощно Маргарет и Кейси и бързо пристъпи към тях за последна прегръдка.
— Да вървим тогава! — нетърпеливо каза доктор Брюър. Вдигна двете чанти и изпъшка. — Леле! Колко дълго смяташ да останеш? Година? — после без да чака отговор тръгна с чантите към предната врата.
— Чао, госпожо Брюър — каза Даян и махна с ръка. — Приятен път!
— Как може да е приятен? — попита рязко Кейси. — Сестра й е в болница.
— Знаеш какво имам предвид — отвърна Даян, тръсна назад дългата си червеникава коса и извъртя очи.
Загледаха се в голямата кола, докато тя излизаше от входната алея. После и тримата се върнаха в дневната. Кейси взе дистанционното и отново включи телевизора.
Даян се излегна на дивана с пликче чипс, който ядеше и преди.
— Кой иска да гледа този филм? — запита Даян, като шумно мачкаше пликчето на чипса.
— Аз — каза Кейси. — Супер е! — той беше свалил на земята една от възглавниците на дивана и лежеше върху нея.
Маргарет седеше с кръстосани крака на пода, подпряла гръб на един фотьойл, и продължаваше да мисли за майка си и леля си Елианор.
— Супер е, ако искаш да гледаш хора, вдигнати във въздуха, а вътрешностите им да хвърчат навсякъде — каза тя в подкрепа на Даян.
— Аха. Супер е — каза Кейси без да откъсва очи от екрана на телевизора.
— Имам толкова домашни, че изобщо не знам защо седя тук — каза Даян, бъркайки в пликчето с чипса.
— Аз също — въздъхна Маргарет. — Мисля, че ще ги напиша след вечеря. Ти написа ли си по математика? Май си забравих учебника в училище.
— Шшшт — изшътка Кейси и ритна с маратонка в посока на Маргарет. — Това е много готин момент.
— Гледал ли си го тоя филм? — гръмогласно се изсмя Даян.
— Два пъти — призна си Кейси. Той се смъкна надолу и възглавницата от дивана, която Даян хвърли към него, мина над главата му.
— Хубав следобед е — каза Маргарет, като протегна ръце над главата си. — Може да излезем навън. Какво ще кажете? Да покараме колело или нещо друго.
— Да не мислиш, че още си в Мичигън? Тук винаги е хубав следобед — каза Даян, докато дъвчеше шумно. — Вече изобщо не обръщам внимание.
— Може заедно да си напишем домашното по математика — предложи Маргарет с известна надежда в гласа. Даян беше много по-добра от нея по математика.
Даян вдигна рамене.
— Аха. Може — тя смачка пликчето и го пусна на пода. — Не смятате ли, че баща ви изглежда малко изнервен?
— А? Какво искаш да кажеш?
— Просто ми се вижда нервен — каза Даян. — Как се справя?
— Шшшт — настоя Кейси, вдигна плика от чипс и го метна обратно към Даян.
— Нали разбираш — уволнен и всичко останало.
— Мисля, че е добре — каза Маргарет замислено. — Всъщност не знам. Той прекарва цялото си време долу в мазето с някакви опити.
— Опити ли? Ей, хайде да отидем да видим! — тръсвайки косата си зад раменете, Даян скочи от дивана с черно-бяла кожена дамаска.