Ибел останал жив, а фармацевтът се самоубил в затвора. Скоро след това обществеността научила, че убиецът е бил от същия инкубатор, от който излязъл и Занд. И той бил член на „черноризката“ секция на студентската корпорация, ръководена от братя Фолен. Престъплението възмущава буржоата, поизплашва техните дамички и дава повод на реакцията за репресии. Метерних се хваща за случая и доброто намерение на Занд има обратен ефект. Между впрочем Занд е бил още жив и изживял разочарованието си. През август 1819 г. по предложение на бъдещия канцлер Метерних3 в Карлови Вари се срещат представители на германските държави, които приемат мерки, ограничаващи свободата и демокрацията. Те въвеждат цензура върху всички вестници, списания и публикации с размер под двадесет авторски коли. Създават Централна следствена комисия срещу демагогските елементи, действуваща на територията на цяла Германия. Наименованието е наистина гръмко, но зад него се крие държавната тайна полиция. Отнети са академичната свобода на университетите, като те са поставени в подчинение на полицейските власти. Студенти и професори се оказват под надзора на полицията, властите забраняват и разпускат студентските корпорации, и то не само политическите буршеншафти, но и спортната организация на гимнастиците.
Понятието свобода се превръща в безплодна дума. Отново гражданските права и обединяването на Германия се оказват илюзия. Със своята постъпка Карл Лудвиг Занд отворил врата за реакционните политици. Фолен, неговият учител и председател на поставената вече извън закона корпорация, успял да се качи навреме на кораба и да се добере до Харвардския университет в Съединените щати. Но по това време Карл Лудвиг Занд вече бил в гроба, само на няколко крачки от гроба на своя неприятел Коцебу, чиято асилствена смърт се оказа полезна преди всичко за неговата собствена класа.
ОРГАНИЗАЦИЯ „КОНСУЛ“
— Вчера е пристигнал куриер от центъра — казал оберлейтенант Тилесен.
— Най-после. Има ли заповед? — попитал лейтенант Шулц.
— Избрали са нас двамата. Трябва да очистим Ерцбергер.
— Ами оръжие?
— При всички случаи ръчни гранати. Иначе — пистолети. Маузер шестдесет и пет, парабел — девятка.
— Знае ли за това Килингер?
— Щом има заповед от центъра!
— Какво ще бъде прикритието ни? — попитал още Шулц.
— Ротмистър фон Мьоринг донесе пари за разходите. Прекалено много. По обичайния ред трябва да се отпишем оттук — все едно че отиваме за три седмици в отпуск.
— Добре, но под какво прикритие …?
— Сами трябва да си помогнем … Та нали на никого дори и насън няма да му дойде наум, че именно ние двамата… А освен това ще получим паспорти.
— Къде ще го намерим?
— Заминал е на почивка в Черния лес.
— Говори се, че в действителност се казвал Херцбергер.
— Навярно е евреин!
— Достатъчно е, че е подписал примирието и е предал търговската ни флотилия!
— Но ако е и евреин!
— Ерцбергер е предател. И това е достатъчно!
Двадесет и шест годишният бивш морски оберлейтенант Хайнрих Тилесен и двадесет и осем годишният лейтенант от запаса Хайнрих Шулц тръгват по следите на жертвата. Тайната организация „Организацион Консул“4, ръководена от някогашния корветен капитан5 Ерхард, им се сторила недостатъчно радикална о затова създали самостоятелна група за действие. Тя нямала намерение дълго време да тъпче на едно място, Решила да мине направо към настъпление.
Депутатът Матиас Ерцбергер, ръководен деец на католическата Центристка партия, министър без портфейл, като ръководител на германската делегация подписва Компиенското примирие и така от немска страна се слага точка на Първата световна война. Затова ландскнехтите6, безработните военни, платените войници и прусашките офицери започват да го ненавиждат.
Имат чувството, че ги е лишил от кариера. Ерцбергер става мишена за нападките на реакционните елементи. Членовете на полувоенната тайна организация „Организацион Консул“ решават да го накажат за предполагаемото предателство.
На 4 август 1921 г. рано сутринта Шулц заминал при майка си в Заалфелд. На другия ден Тилесен също отишъл на гарата и си купил билет за Заалфелд. Привечер се срещнали, договорили се и на шести заминали заедно за Берлин. Настанили се в Шпандау и почти цяла седмица се опитвали да разберат закъде и кога е заминал Ерцбергер. Научили от портиера на Рейхстага. Депутатът Ерцбергер бил заминал за Южна Германия. Шулц и Тилесен трябвало сами да издирят адреса му. Избрали прост начин. В Щутгарт Тилесен набрал номера на секретариата на Центристката партия.
5
Чин в германския военноморски флот, съответствуващ на капитан III ранг (майор). — Бел. прев.