Една сутрин в пет и половина от една колиба излязла млада жена, боязливо се оглеждала, затичала се към края на имението и спряла под огромен палисандър.
Поровила малко и после вдигнала към лицето си парченце огледало. Разглеждала лицето си, цялото в сипини и подутини, изпохапаните до кръв от москити ръце и рамене. Заплакала. Появил се пазач с автомат. Избил от ръката й парченцето огледало, задърпал я за косата, няколко пъти я ритнал, стъпкал огледалцето и завлякъл младата окаяна жена към нивата, където вече работели други жени. Местните момчета Уейка и Йоб не забравили скривалището под палисандъра и изровили потресаващ документ. Отначало той попада в ръцете на полицията, а после и на Холсинджър.
„Все още съм Айрин Шримптън, макар че вече не приличам на себе си. Когато бях малка, живеех в бяла къща, която блестеше от чистота върху червената земя на моето калифорнийско отечество. Имах кученце и добра готвачка Хени, която ми даваше кифлички. Бях на седемнадесет, когато срещнах Джеф. Беше с една година по-голям от мен и ми стана съпруг.
Изпитвах удоволствие да се любя с него и бях много щастлива, когато успявах да го съблазня и през деня. С него бих отишла на края на света, в небето или дори в ада. Когато се запознахме с Джоунс, си помислихме, че сме попаднали направо в рая. Всичко, което говореше и правеше, беше далеч по-добро от това, което показваха по телевизията и което трупат около себе си онези, които ламтят само за долари. Когато ни се удаде да се преселим в Джоунстаун в Гвиана, имах чувството, че стоя на вратата на рая. Ужасно съм се заблуждавала.
Без да подозираме, сме попаднали направо в ада. Малко след пристигането ни разделиха. «Твоята страст не се харесва на бога», ми казаха «белите рицари» Наблюдаваха ни, когато се любехме тайно с мъжа ми. Страшно ми липсваше нежността на съпруга ми и затова след неколкоседмична разлъка изпратих на отец Джоунс писмена молба за разрешаване на контакт. Отхвърлиха молбата. И следващите. Единственият резултат беше, че «белите рицари» започнаха постоянно да ме следят. Опитваха се да ме замъкнат към храстите в края на гората. Един от тях застана в сянката на дървото, опрян о стъблото с разкопчан панталон, така че минавайки, не можех да не го видя. Копнеех за мъж, но за моя любим, а не за който и да е. А Джеф не бях виждала вече много дни дори отдалеч. Казаха ми, че се е разболял. Нищо чудно. Трябваше с брадва да сече дървета, с голи ръце да ги търкаля и да ги складира. И всичко това ставаше в отвратително и сладникаво миришещия въздух.
В бараката заедно с мен спяха още 36 жени, отделени от мъжете си. Съветваха ме да се опитам да се самозадоволявам. Но това не ме успокояваше. Не можех да спя. Винаги съм се гордеела с красивото си лице. На двадесет и четири години имах хубава, закръглена фигура. Но от известно време тялото ми е обсипано с отоци, обезобразено от насекомите. Когато се събуждам сутрин, главата ми е подпухнала като месечина при пълнолуние. Цяла нощ ни хапят отровни насекоми. Изглеждам страшно. Когато се погледна в парченцето огледало, което скрих под дървото, защото нямаме право да имаме козметични средства, нито пък други неща за разкрасяване — казват били опасни за нашите души, — виждам чуждо, непознато лице.
Снощи в полунощ един от пазачите ме измъкна от леглото. Изплаших се, че иска да ме изнасили, и започнах да крещя. Удари ми шамар и с подлизурски глас ми каза: «Млъквай. Отецът иска да те види.» Веднага ми мина през ум, че може би иска да удовлетвори молбата ми и да ми разреши да се срещна с мъжа ми. Пазачът ме водеше покрай училищната сграда и зъболекарския кабинет към големия павилион, където се провеждаха събранията. Чаках дълго в неосветено помещение, в което димяха пръчици срещу насекоми. После застана пред мен. Леко се олюляваше, погали ме по лицето и ме попита. «Значи ти не можеш без мъж?» Преди да успея да отворя уста, за да поправя Джим Джоунс, той ми разкъса нощницата. «Би трябвало да наредя да те нашибат, за да забравиш желанията си — разкрещя се той. — Но господ ще ми помогне да те вкарам в прав път.» Вдигна пръстите на дясната си ръка и ме благослови. После изведнъж очите му се свиха и той избухна: «Кога най-после ще разберете принципите на моето учение? Кога най-после ще се ръководите от вярата, която проповядвам, заради която страдам. И от теб, развратнице, ще прогоня страстите ти. Наведи се, за да прогоня от теб злото.»
Прегърна ме през облегалката на трона. Мъжът, когото до неотдавна почитах като спасител, когото наричах мили отче, прегреши с мен. Бях така смаяна, така слисана, че дори не съзнавах какво става, че всъщност нищо не чувствувах, че дори не бях способна да се отбранявам. След като се удовлетвори, ме изрита от павилиона направо в прегръдките на двама патрулиращи пазачи. Замъкнаха ме в една учебна стая, завързаха ръцете и краката ми за един чин и ме изнасилиха един след друг. При това изпиха бутилка ром. От болка и от самосъжаление загубих представа за света. Когато ме развързаха, не можех да стана. Започнаха да се смеят и ме оставиха да пълзя по пода. Когато допълзях до вятърната мелница, отново се опитаха да ме обърнат по гръб. Но плачът и риданията ми ги разколебаха. Желая колкото се може по-скоро да умра.“