Наистина старицата Хилтън се смятала за зависима от „благодетеля“ Джоунс, но пък обичала децата и знаела добре как се отнасят към тях в Джоунстаун. След като й разрешили отново да отиде в Джорджтаун, тя пуснала писмото на Тими в пощенската кутия. Никой не я забелязал, старата дама успяла преди това хитро да се освободи от пазачите.
Майката на Тими Ванда Джонсън получила отчаяното писмо и баща му Джонсън потеглил за Гвиана при сина си. Кацнал на международното летище Тимери, взел аеротакси и помолил отец Джоунс да пусне Тими. Но той отказал. Отчаяният баща предложил пари на преподобния. Отначало малка сума, а по-късно всичките си спестявания. Молил и заплашвал, но напразно. Отец Джоунс бил неотстъпчив: за него подобни случаи били въпрос на престиж. Той съзнавал, че разказът на Тими, посрещнат с радост от редакцията на всеки вестник, би могъл да навреди на трудно създаденото име на държавата в джунглата.
Гвианската република е разположена в тропическия пояс с горещ и влажен климат. Средната годишна температура е 27°С, от април до август тропически порои заливат земята, после няколко месеца настъпват ужасни горещини, а през ноември започват отново дъждовете. Джунглата, обкръжаваща Джоунстаун, е гъста и непроходима, каквато рядко се среща в света. Без цивилизация тук живеят още няколко местни племена, но белият човек едва ли би издържал в джунглата.
Джонсън-баща хванал сина си Тими за ръката и тръгнали да се поразходят. Когато се скрили от погледа на охраната, навлезли в зеления сумрак на джунглата. Бащата решил да отвлече собствения си син от Джоунстаун. Какво друго му оставало? Не минали и два часа от момента, в който охраната установила, че Джонсънови са избягали, и жените, работещи на оризовата плантация, чули няколко изстрела. Никой не научил кой и срещу кого е стрелял. Но Ванда Джонсън никога вече не видяла нито бившия си съпруг, нито сина си Тими.
Когато Лари Топър научил за съдбата на приятеля си, първо отказал да се храни. После лежал изтощен върху твърдия нар, забил поглед в тавана, не говорел, не се хранел и му било все едно, че го заплашват с побой. Не помогнали и нощите, прекарани в клетката със змията, Лари Топър вече не изпитвал страх. Дори и когато настъпва краят на Джоунстаун, Лари е измършавял и съвсем апатичен.
Ограничаване на личната свобода, лишаване от човешки права, мъчения, изнасилвания и сексуални извратености, ограбване на спестяванията и пенсиите са престъпленията, които се трупат през двегодишното разследване на Джо Холсинджър в дванадесетте папки в малката канцелария на сенатор Лио Райън.
— Как мислите, Джаклин, не е ли крайно време вече да започнем? — казва Райън на секретарката си Спиър. — Това са потресаващи факти — казва тя и е дълбоко възмутена, защото току-що е изслушала обвинението на съпрузите Спийн, на които Джоунс отказал да вьрне сина.
— Все пак не можем да сме само наблюдатели на това, как един умопобъркан човек манипулира с хиляда американски граждани и прави с тях буквално каквото си иска.
— Добре, но какво смятате да правите, сенаторе?
— Всичко, което ще бъде по силите ми, за да попреча на този нехранимайко да извърши още престъпления.
— Но сектата на Джоунс е в Гвиана, а там вашата конгресменска карта няма никаква стойност. Все пак не можем да се намесваме на територията на чужда държава.
— Ех и вие, Джаклин! Откъде се взе изведнъж у вас тази боязливост? Това няма да е нито за пръв, нито за последен път. Но аз не искам да прилагам нито сила, нито принуда. Искам само да се убедя със собствените си очи. Мисля, че като всеки американец и сенаторът може да пътува навсякъде.
— Прав сте. Джоунс държи на посещенията на видни личности. Прави си реклама с това: видите ли, този и този…
— Може би ще иска да ме убеди, че всичка, писано за него в печата, са само клевети и лъжи. Моля, изпратете му телеграма, че с удоволствие бих искал да посетя неговата колония, че ще се радвам, ако ми позволи да го посетя.
На 1 ноември 1978 г. Джаклин Спиър изпраща телеграмата и след пет дни получава отговор. Но колкото и да е странно, не от Гвиана, а от добре известния в цял свят американски адвокат Марк Лейн.
Смятаха го за прогресивен борец за правото и справедливостта, той бе един от първите, който посочи необективния доклад на комисията на Уорън по време на следствието след атентата срещу президента Кенеди.
„Ако имате намерение — пишел сега на сенатор Райън — да предприемете срещу Джим Джоунс лов на вещици, то трябва да ви предупредя, че преподобният може да доведе Съединените щати до неприятно положение. Впрочем той има възможности да се пресели със сектата си най-малко в две други страни, които ще го приемат с удоволствие.“