— Чувах как наближава. Видях мъжете с пушките. Боб все още снимаше, макар че бе улучен в крака. Падна по лице. Камерата му още работеше. Един от мъжете приближи бързо до него, опря цевта на пушката в главата му и натисна спусъка. Два-три пъти. Беше страшно.
Навсякъде кръв. Стив Сънг лежал сред мъртвите и се преструвал на мъртъв. Без малко и това да се случи. Мъжете, които наскачали от ремаркето на трактора, започнали да доубиват ранените. Сенаторът Райън лежал притиснат към колесника на самолета. Убиецът го намерил. Доближил отзад, опрял пушката до слепоочието му и стрелял. После бързо приближил до мъртвия Робинсън и стрелял в главата му. По Харис също стрелял още веднъж.
Тим Райтерман от „Егзаминър“ и секретарката на Райън Спиър избягали в джунглата. Убийците не ги проследили. Като по команда наскачали в ремаркето и с пълна газ тракторът потеглил към Джоунстаун. На площадката на летището останали мъртвите и десетина тежко ранени. Някои се довлекли и се скрили в джунглата.
Адвокатите Марк Лейн и Чарлз Гари не подозирали какво се е случило. Били в колибата, която Джим Джоунс им дал на разположение, когато в пет часа следобед прозвучала командата по лагерната радиоуредба.
— Внимание, внимание! Тревога. Всички незабавно да се явят на сборния пункт пред храма. Повтарям. Всички незабавно на сборния пункт.
Адвокатът Гари излязъл пред вратата и попитал единия от охраната:
— Какво става?
— Всички ще умрем — отговорил Панчо Джонсън и погледнал брат си Джим, който бил на пост с него. Очите му пламтели. — Настъпи великият миг — казал в екстаз. — Всички ще умрат. „Белите рицари“ дойдоха.
— Какво? Самоубийство?
— Достигнахме целта, господине.
— Нима нямате друга възможност? — попитал Марк Лейн.
— Не. Никаква. Нашето странствуване свърши. Ще умрем заедно. Всички.
— Бихме могли да кажем на хората за вашия избор — тактично подхвърлил Марк Лейн, след като съзнал опасността, и погледнал Панчо.
— Направете това, нека целият свят узнае за този чудесен миг, за нашето спасение навеки.
— Добре, но как да се измъкнем оттук? — попитал Марк Лейн.
— Ето го пътя. Бягайте.
Затичали се и изчезнали в джунглата.
Мравуняк от хора. Бързали от плантациите, точели се от колибите, връщали се от нивите, крачели като осъдени подир двуколка. От всички страни се сливали в безименна маса. Мъже, жени, деца. Като роботи без своя воля вървели към смъртта. Пред храма децата, жените и мъжете се превръщали в тълпа, поддаваща се на въздействие. Никой не бил сам. Всеки имал до себе си друг, също послушен, също готов да изпълни заповедта. Никой от тях не бил вече в състояние да осъзнае, че някой, който стои зад Джоунс и над него, е програмирал лишаването им от воля. Преподобният седял на трона, старо, но разкошно кресло, поставено на подиум от дъски. Станал, придавайки си пророчески вид, както много пъти преди това, и вдигнал двете си ръце нагоре.
— Имахте възможност да се запознаете със сенатора Райън от американския Конгрес. Чуйте какво ще в кажа. Тук над нас и пред очите ви неговият самолет ще се сгромоляса в джунглата.
По навик погледнали към небето. С угаснал поглед гледали към ефира. После чули бръмченето на трактора и кой по-рано, кой по-късно извърнали глави, за да видят кой идва.
От ремаркето наскачали убийците. Единият от тях изтичал към трона на шефа. Нещо му пошепнал. Джоунс отново вдигнал ръце към небето и с прегракнал глас извикал в микрофона:
— Сенаторът е мъртъв. Журналистите също! Скъпи вярващи, трябва да очакваме, че гвианските войници ще пристигнат най-късно след час. Ето защо по-добре всички заедно да предпочетем смъртта.
Отново вдигнал ръце към небето и извикал:
— Майко! Ах, майко!
Лагерният лекар се казвал Лари Шахт. В близката палатка заедно с помощник-лекаря Джойс Тъчет смесвали в тридесетлитров съд смъртоносната напитка.
Отровен сироп, огромно количество успокоителни таблетки, силни обезболяващи прахове и няколко бутилки силно отровен цианкалий. След като я приготвили, домъкнали съда и го поставили на масата пред насъбралите се.