Джоунс станал.
— Кой от вас е против? — попитал и му било ясно, че не ще чуе нито един глас. — И тъй, ще напуснем този свят. Всички ние, които взаимно толкова много се обичаме, аз вас, вие мен. Погрижете се преди всичко за децата. Бих искал да бъдат с нас. Когато дойдат войниците, мъчение и кастриране очаква всеки, който не е умрял. Затова по-добре да умрем. Бързо, още сега. Побързайте, не ни остава много време.
Разиграла се сцена, която трудно може да се опише. Лекарят Шахт, неговият помощник Тъчет и няколко сестри раздавали смърт. Шахт наливал отровата в картонени чашки като от автоматите за кафе, сестрите ги разнасяли. За децата били подготвени спринцовки. Джим Джоунс заявил, че това е по-хуманно и че биха могли да изплюят отровата. Майките убивали собствените си деца пред погледа и с помощта на бащите, успокоявали плачещите, че след малко всичко ще свърши, сякаш целта на живота била преждевременната смърт.
Все пак някои поне в последния миг се опомнили. Отказали да приемат чашата с отровата. „Белите рицари“ насилствено налели в гърлото на колебаещите се цианкалия. Някои се опитали да избягат, но куршумите на пазачите ги настигнали. След няколко крачки падали мъртви на земята. На площадката пред храма лежали вече първите умиращи. В гърчове, с пяна на устата, с изцъклени очи крещели от болка.
Одел Роудс, онзи тридесет и три годишен учител, по-скоро утопист социалист, отколкото сектант фанатик, решил да остане жив. Първо се скрил зад оградата съвсем близо до храма. После чул гласа на една от сестрите, която искала някой да отиде да донесе фонендоскопа от амбулаторията.
— Аз ще отскоча, сестричке — самопредложил се и се затичал. Веднага щом се оказал далеч от погледа и и щом стигнал до най-близката барака, залегнал и пълзешком се отдалечил. Въоръженият пазач, който след малко минал покрай него, бил убеден, че той е един от първите мъртви, и го оставил. Одел Роудс почакал още малко и когато разбрал, че опасността е преминала, се затичал към джунглата и тръгнал към свободата по същия път, по който минали и двамата адвокати. Марк Лейн и Чарлз Гари били отдавна на път.
Настъпил мрак и те се изплашили, че могат да се заблудят. Затова решили да поставят знаци по пътя. Забождали в черната кал пръчки от лиани и клончета, за да могат в най-лошия случай сутринта да се върнат по собствените си следи. Не било нужно. Наистина пристигнали в Порт Кайтума след двадесет и шест часа, но затова пък щастливи, че са се спасили. Учителят Одел Роудс знаел пътя през джунглата и затова изпреварил адвокатите с цели шест часа.
Стенли Клейтън, двадесет и пет годишният готвач, също избягнал смъртта. Въртял се около сборния пункт, избягвал сестрите, раздаващи чаши с отрова, а когато въоръженият пазач се опитал да го избута към масата с отровата, му казал, че Джоунс му бил наредил да брои мъртвите. Грубиянът с пушка кимнал. Стенли Клейтън се скрил до колибата на местната библиотека и избягнал трагедията. Става ценен свидетел.
Деветстотин и четиринадесет мъртви. Лежали един до друг, повечето с лице към мократа земя, изкривени от предсмъртни гърчове. Масово самоубийство или масово убийство? Във всеки случай невъобразим акт на насилие. Почти за час умрели над деветстотин души.
Под покрива на павилиона — огромна маса. На нея съд с останалата отрова. Наоколо разхвърляни стотици празни чашки от фармацевтични препарати, силни успокоителни средства, голяма част от които наркотици.
Откъде са се взели и защо? Кой ги е донесъл тук? Кой ги е изсипал на масата? Все пак неестествено е да се дават на кандидатите за масова смърт първо наркотици, а чак след това да им се предлага отрова. Нещо повече: не е имало никакво време за това.
Полицаите, които пристигат и виждат ужасната сцена, намират огромно количество оръжие и боеприпаси, сякаш отец Джоунс се е готвел да воюва с някого. Метални ракли със съкровища: бижута, които отнел от вярващите, пари, които присвоил, над осемстотин паспорта, които прибрал, за да не могат да избягат. Намерените банкови книжки показват, че Джим Джоунс е присвоил над десет милиона долара. Само от джобовете на неговите вярващи ли са дошли тези пари?
Масовата смърт на обитателите на Джоунстаун настъпва на 18 ноември 1978 г. Далеч преди това един от медицинските сътрудници на ЦРУ д-р Ивън Камерон, директор на Изследователския институт по психиатрия към университета в Макгил в Монреал, разработва метода за „дешаблонизиране на личността“. Методът е изпробван, удобен и използваем за замислите на ЦРУ. Принципите на метода на Камерон твърде много напомнят метода на Джоунс за рушене на човешката личност.