Оказа се също така, а и Джо Холсинджър докладва за това обстоятелство пред комисията по разследването към американския Сенат, че в масовото убийство в Джоунстаун е участвувал още един агент на ЦРУ — Ричард Дуайър, който попада в Джоунстаун като член на групата, придружаваща сенатора Райън. Впрочем на магнетофонната лента се чува ясно една от последните заповеди на Джоунс, предназначена за охраната:
— На всяка цена спасете Дуайър!
Изключено е Джоунс да е замислял смъртта си. Впрочем в недалечната река го очаквала моторна лодка, с която искал да избяга на сигурно място. Изненадват го и той заплаща с живота си. Кой е убиецът?
Кой е дал последните три изстрела, които ясно се чуват на магнетофонния запис?
СТРАННА СМЪРТ
Разделя се групата „Бийтълс“ и тръгва по свой път. Джон Ленън бе своеобразна личност, голям музикант, един от създателите на жизнената атмосфера на цяло едно поколение. Стана и техен идол. Макар да пиеше и да беше свикнал с опиатите, макар да не се държеше според приетите обществени правила, макар неговите ексцентричности да нямаха край. И изведнъж се открои един друг Джон Ленън.
През март 1970 г. той изненада любителите с нова песен. Наричаше се „Пауър ту дъ пийпъл“ — „Властта на народа“ или, по-добре казано, властта принадлежи на народа. Върху обложката авторът и неговата съпруга Йоко Оно — и двамата облечени като японски каратисти. Текстът е бунтовен: авторът настоява правителствата в света да предадат властта в ръцете на народа. Джон Ленън застава на страната на работническата класа, зове за борба, защото само така може да се завземе властта.
Новата плоча привлече вниманието. Несъмнено тя не бе хит. Песента изненада преди всичко с възгледа на автора. Във вестниците го охарактеризираха като бунтар и комунист. Британските власти спряха вниманието си върху другата страна на плочата, на която бе записана песента „Опън дъ бокс“, и окачествиха текста като аморален и подстрекаващ. Джон Ленън пропагандира свободната любов, нека всеки обича, когото си иска, когато си иска и без предразсъдъци, без заобикалки. В Съединените щати забраниха продажбата на плочата.
Това става почти в същия ден, когато Джон Ленън и Йоко Оно решават да напуснат неприветлива Англия и да се заселят в страната на „неограничените възможности“, направо в Ню Йорк, където Йоко е живяла петнадесет години и от който Джон се възхщавал.
В квартала на хората на изкуството Гринич Вилидж наемат жилище и предполагат, че ще изживеят тук щастливи години.
Грешаха. Техен високомерен и силен противник бе президентът Ричард Никсън. Не бе добър президент, затова не понасяше конкуренцията, нито пък опозицията. Джон Ленън му даде повод. Малко след пристигането си в Съединените щати издаде плочата „Весела Коледа“ от едната страна, а от другата — „Войната свърши“. Джон Ленън бе много популярен. Каквото и да кажеше или да напишеше, много списания го публикуваха. А щом публично се изказва против войната във Виетнам, щом на митинг в Сиракюс публично протестира срещу потискането на индианците, щом е за разоръжаването и защитава правата на американските жени, значи може с възгледите си да повлияе върху значителна част от младите американци.
— Изгонете Ленън! — нарежда президентът Никсън.
Администрацията се намесва. ФБР съставя досие. Върху корицата на папката е написано името Джон Ленън. В него се трупат клевети, подозрения, сведения на доносници. През януари 1971 г. комисията по разследването към американския Сенат представя на сенатора Търмънд доклад, от който произтича, че „Джон Ленън спада към комунистите в страната“, че се среща с хора, на които не им е по сърце благото на Америка. Президентът Никсън се изплашва от музиканта. Левичарят с такова голямо влияние, от когото се възхищават толкова запалянковци, става персона нон грата за Ричард Никсън, който си помагаше с мръсни трикове по пътя към завземане на властта. И когато на 6 март 1972 г. Ленън подава молба да удължат срока на пребиваването му, властите я отхвърлят. Преследват го, подслушват телефона му, в негово отсъствие обискират дома му, десетки тайни агенти го следят на всяка крачка. Но Ленън има и защитници. Те не могат безучастно да гледат как администрацията на Никсън нарушава принципите за човешките права. На 29 април 1972 г. кметът на Ню Йорк Джон Линдзи заявява: „Оставете най-после Джон Ленън на мира. Нека да си живее като другите, не го преследвайте!“