Преди Коледа времето в Ню Йорк е неприветливо. На Манхатън фучи вятър от всички страни. Но на 8 декември 1980 г. било прекрасно, топло, истинска пролет. Върна се циганското лято, казвал портиерът.
Въпреки това, когато тръгвал към студиото за записи, Джон Ленън си облякъл пуловера и якето. Както всеки, така и този ден пред дома чакали ловци на автографи. Подавали на Ленън за подпис неговия последен албум „Двойна фантазия“.
— Как се казваш? — попитал Ленън.
— Марк Дейвид Чапмън — отговорил младежът.
— С двойно п, с двойно н ли?
— С едно п и едно н.
„На Марк Дейвид Чапмън, Джон Ленън“, написал на обложката. После съпрузите се качили в автомобила и заминали за студиото за записи. Целия ден до полунощ Ленън работил върху следващата си плоча, а Марк Дейвид Чапмън се навъртал пред дома „Дакота“, където между другото се заприказвал и с фотографа любител Пол Гореш.
— Не ти ли я подписа? — попитал го Чапмън.
— Не — отговорил Гореш.
— Почакай тогава. Като се върне, сигурно ще ти я подпише.
— Ще го помоля друг път — казал Гореш, тръгвайки си. — Непрекъснато се въртя тук. Заради снимките.
— На твое място бих го сторил днес. Не се знае дали ще го видиш утре — казал Чапмън загадъчно.
— Не те разбирам.
— Може да не се върне тази нощ!
Ленън работил до десет и половина вечерта. После извикал шофьора, той пристигнал и Джон и Йоко потеглили към дома. Дом „Дакота“ има голям двор. Обикновено шофьорите на наемателите влизали в двора, където господарите им слизали и се качвали в асансьора. Но шофьорът на Ленън спрял на улицата. Джон и Йоко тръгнали към входа. От полумрака изплувала фигура на дребен човек.
— Господин Ленън? — попитал и настойчиво повторил: — Нали сте господин Ленън?
Не изчакал отговора. Излязъл на светло, присвил колене, в ръцете държал пистолет и натиснал спусъка. В нощта се разнесли пет изстрела. Джон Ленън се свлякъл на земята.
— Улучи ме! — стенел. — Улучи!
От дома изскочил портиерът с ливрея, забелязал мъжа с пистолета и съвсем нелогично попитал:
— Знаете ли какво направихте?
— Застрелях Джон Ленън — казал спокойно дребният тъмнокос младеж.
После пристигнала полицията, дежурните коли на 20-и участък рязко спрели пред дома. Полицаите внимателно сложили ранения на задната седалка и с виеща сирена и мигаща синя лампа забързали към болницата.
— Джон Ленън ли сте? — попитал по пътя един полицаите. За последен път отворил очи и съвсем леко кимнал.
В болница „Рузвелт“ нощен дежурен бил д-р Стивън Лин. Не било нужно дълго да преглежда ранения, за да разбере, че вече не може да му се помогне.
Убиецът бил на двадесет и пет години. Пристигнал в Ню Йорк от Хонолулу, за да убие певеца, чиято музика обожаваха милиони слушатели по света. Джон Ленън бе женен за пет години по-възрастната от него японка Йоко Оно и беше щастлив с нея. Марк Дейвид Чапмън също бил женен за японка, също по-възрастна от него. Работел в Хонолулу като санитар, плюс това бил доброволен сътрудник по социалните въпроси, между другото се занимавал и с изселващите се от Виетнам. След убийството в печата се появи една снимка на Чапмън с малко виетнамско дете. Тя била от периода, когато работел като санитар във Форт Чафи в щата Арканзас. В Хонолулу Чапмън бил известен с това, че притежавал най-голямата сбирка грамофонни плочи със записи на „Бийтълс“, притежавал снимки на групата с подписи и множество сувенири от годините на тяхната слава. По-късно се появиха съждения, че Чапмън се е оженил за японка само защото е искал да подражава колкото се може повече на своя идол.
— Трябват ми две хиляди и петстотин, Глори — казал па жена си, след като се върнал една вечер от работа.
Не питала защо. Японките са учтиви съпруги, умеят да потискат вроденото женско любопитство. Глория изпратила мъжа си на летището, помахала, когато се качвал в самолета, и се върнала в къщи. Не подозирала, че е напуснал работа, че е подписал формуляра за прекъсване на трудовия договор с името Джон Ленън.
Не знаела също, че в джоба си носел магнетофонни касети с четиринадесетчасов запис на групата „Бийтълс“. След арестуването му полицията ги намерила у него.
Чапмън пристигнал в Ню Йорк, наел стая в малък евтин пансион в Манхатън и цяла седмица скитал из града. Не биел на очи, нямал грижа за никого и никой не мислел за него. После грабнал куфара и се настанил в скъпия хотел „Шератон“. Наел стая за 110 долара дневно и в регистрационната книга се записал пак под името Джон Ленън. Администраторът не се изненадал от сходството на имената. Бил възрастен и може би не му е било известно името.