Разделили се. Тилесен симулирал, че заминава за Линдау на Боденското езеро, което би могло да означава, че има намерение да мине швейцарската граница, за да бъде в безопасност. Но вместо това заминал за Шафтлах. Такава била заповедта на шефа. Организацията се била постарала за сигурно укритие. Позвънил на вратата на местния лекар, казал паролата и изчезнал чак до 9 септември. Шулц също успял да се укрие.
Но полицейското дирене успешно продължавало. Вече че било почти сигурно, че в най-скоро време престъпниците ще бъдат идентифицирани. Шулц и Тилесен били принудени да сменят скривалището си. Ето защо шефът им подготвил ново тайно убежище във Вайлер. След около седмица, когато положението се поуспокоило, Тилесен получил заповед да се яви в центъра в Мюнхен. Там се срещнал с Шулц, който вече бил готов за път. Д-р Мюлер, юристът на „Организацион Консул“, им предал голяма сума в долари, след което се качили в чакащия ги автомобил и някогашния оберлейтенант Керн, известен авантюрист, ги откарал до границата недалеч от Берхтесгаден, където вече ги очаквала свръзката и ги превела през границата в Австрия.
Най-после били в безопасност. И вече можели да си позволят необикновен ход. Изпратили до държавната прокуратура в Офенбург, която водела следсвието, писмо, привидно пуснато от Емден, в което подписаните Шулц и Тилесен съобщили, че са в безопасност и затова смятат за свой дълг да съобщят на германската общественост известни подробности за атентата срещу Ерцбергер. Преди всичко заявяват, че те не са извършителите на злодеянието, а само помощници.
Били получили задача да насочат полицейските органи по фалшива следа, за да могат истинските виновници да се скрият на сигурно място. Задачата си били изпълнили, те самите са в безопасност, истинските убийци също. Затова могат да си позволят да направят още едно изявление: били получили заповедта от някаква организация от Рейнска област, членове на която били и двамата. Лицата, чиито имена се били появили във връзка с атентата, нямали нищо общо с акцията.
Ето една необичайна хватка на преследваните терористи. Не е известно дали полицаите са повярвали или не, но едно е сигурно, че и двамата престъпници са успели да избягат зад граница. Скоро след това от Австрия те заминали за Унгария, където намерили луксозно убежище в замъците на тамошните бивши офицери. Дълго време се укривали у тогавашния капитан от Генералния щаб Дюла Гьомбьош, голям приятел на германците и бъдещ министър-председател. Те били в постоянна връзка с организацията си, докторът по правните науки Мюлер се занимавал с техните финансови въпроси и в случай на непосредствена опасност им осигурявал задгранични паспорти с фалшиви имена. Впрочем веднъж полицията открила тайното убежище на Шулц и го арестувала, но приятелите му помогнали да избяга в Африка и там си живял спокойно чак до 1933 година, когато била обявена амнистия.
После се завърнал в страната с фалшив задграничен паспорт, издаден на името на Ханс Наголд. Тилсен попаднал в Испания, където работил в една авиокомпания.
Реакционните военни отряди започват да се готвят за военен преврат в Германия още от 10 март 1920 г.
През нощта срещу 13 март морска бригада под командуването на капитан Ерхард нахлула в берлинските улици. Още на следващия ден юнкерът Кап се провъзгласява за райхсканцлер и се готви да наложи военна диктатура и да възобнови монархията. Под ръководството на комунисти и социалдемократи работниците обявяват обща стачка, метежът на Кап е ликвидиран, а той принуден да избяга в Швеция. Когато на 17 март правителството се завръща от Щутгарт в Берлин, то обещава да разпусне военните организации, но не изпълнява обещанието си. Военните подразделения все още играят значителна роля, особено за потушаването на работническите вълнения в Рейнска област. Германската буржоазия укрепва отново политическите си позиции.
Генерал Лудендорф и корветният капитан Ерхард, прочул се с печална слава по време на метежа на Кап, избрали друга техника. Под ръководството на Ерхард се създава тайната организация „Консул“. Нейната единствена цел била чрез терор и политически убийства да се нарушава спокойното развитие на страната и да се предизвиква страх у демократично мислещите политици. Реакционно настроените германски индустриалци подкрепили Ерхард финансово, a бивши офицери и военнослужещи, останали без работа, се присъединили масово към него.
Самият Манфред фон Килингер, шеф на група към организация „Консул“ и пряк началник на двамата атентатори, признал, че членовете на военната организания „Фрайкорпус“ са били набирани изключително из средите на бивши военнослужещи. Те не умеели да вършат нищо друго, освен да стрелят. Нямали желание да се преквалифицират за гражданска професия, свикнали били да слушат само заповеди и не ги интересувало за кого и за какво воюват.