— Бързо в най-близката болница — извикал Джери Пар. Университетската клиника „Джордж Вашингтон“ е само на неколкостотин метра. Колата рязко спира пред входа за бърза помощ. Президентът слиза от колата и пристъпва към вратата. После се олюлява и подбелва очи. Прихващат го да не падне. Поставят го на носилка и го откарват в операционната зала. Операцията е успешна, президентът оздравява.
Съобщението за атентата предизвиква суматоха. Шефът на Сикрет Сървис докладва моментално в Съвета за национална сигурност на Съединените щати и неговите служители свикват в Белия дом членовете на правителството. Извикват министъра на отбраната Каспар Уайнбъргър от Пентагона, където се готвел да разговаря с главнокомандуващия стратегическата авиация. Държавният секретар генерал Александър Хейг бил в кабинета си и се готвел да потегли за летището, за да посрещне холандския премиер Андреас ван Агт. По време на атентата вицепрезидентът Джордж Буш бил в един „Боинг 707 — Еър Форс Ту“, който стартирал от военното летище край Форт Уърт в Тексас за Остин. Сикрет Сървис се свързва със самолета и с вицепрезидента Буш едва след петнадесет минути и на всичко отгоре предава на втория по важност човек в Съединените щати погрешна информация, че президентът не е ранен. Ето защо Джордж Буш продължава полета си за Остин. Но след около още четвърт час го извиква генерал Александър Хейг и го помолва незабавно да се върне във Вашингтон. Вицепрезидентът на Съединените щати каца на летище „Андрюс“ във Вашингтон четири часа след атентата. През цялото време в Белия дом господствуват хаос и суматоха. Има дори и спорове относно компетенциите и се чуват гласове, че безвластието продължава толкова дълго, че при евентуално атомно нападение върху територията на Съединените щати това би означавало трагедия.
Оказа се, че убийството — и не само политическото — се е превърнало в обикновено явление в Съединените щати. През 1980 г. с огнестрелно оръжие са убити 11 000 граждани, което означава, че на всеки 48 минути в САЩ от куршум загива по един човек. Според статистиката — не само за огнестрелно оръжие — в Съединените щати на всеки 25 минути по един човек умира от насилствена смърт. Убиването се превърна в „американски спорт“. Американците обаче открай време стрелят по президентите си.
Началото беше още през 1835 г., когато на 30 януари в ротондата на вашингтонския Капитол един психически болен атентатор стреля срещу президента Ендрю Джексън. Ейбрахам Линкълн трябваше да бъде убит на 11 февруари 1861 г. в Балтимор в щата Мериленд; ранен е от артиста Джон Уилкс Бут във Вашингтонския театър на 14 април 1865 г. и на другия ден умира от раните си. Президентът Джеймс Гарфийлд е вторият човек в Белия дом, който загива от ръката на убиец. Умопобърканият Чарлз Джулиъс Гито го ранява на 2 юни 1881 г. на вашингтонската гара Балтимор Потомак. Президентът умира на 14 септември. Леон Ф. Чолгош убива президента Уилям Маккинли на Панамериканското изложение в Буфало. Ранен е на 6 септември, умира на 14 септември. На 14 октомври 1912 г. Йохан Непомук Шранк ранява президента Теодор Рузвелт. Близо месец преди Франклин Делано Рузвелт да заеме поста президент, Джузепе Зангара извършва атентат срещу него. Стреля срещу Рузвелт на 15 февруари 1933 в Маями — Флорида, но ранява смъртно чикагския кмет Чермак, който по-късно умира. Атентатът срещу президента Джон Фицджералд Кенеди на 22 ноември 1963 г. в Далас е добре известен. Той е едно от най-заплетените политически убийства в историята и бе резултат от голям заговор. Същата или подобна политическа мотивировка може да е в дъното и на убийството на кандидата за президентския пост Робърт Френсис Кенеди на 5 юни 1968 г. в хотел „Амбасадор“ в Лос Анжелос. Други стрелци се опитват да убият президента Хари Спенсър Труман на 1 ноември 1950 г. във Вашингтон, а Джералд. Форд — на 5 септември 1975 в Сакраменто в Калифорния и още веднъж на 22 септември 1975 г. в Сан Франциско.