Выбрать главу

Едър, широкоплещест, с малки блуждаещи очи. Името му е Павел Горгулов. Той е от руско потекло, живял е в Полша, а и в моравския град Пршеров и лъже, като твърди, че никого не е убил. На 6 май 1932 г. застрелва президента на Френската република, седемдесет и четири годишния Пол Думерг. И в момента се защитава.

— Позволиха ми да бъда лекар в малък град, където деветдесет на сто от жителите бяха болшевики (навярно има предвид Пршеров. Бел. авт.). Там изживях страшна политическа война. Но не можех да изневеря на идеалите си. Говорих с всички чешки министри и им казах: „Та нали сте славяни, спасете Русия!“ Дори им бях изпратил политическата си програма. Идеите ми им се харесаха, но въпреки това ме изгониха от страната, за да не се разсърдели Съветите…

След като стрелял срещу президента и полицаите се нахвърлили върху него, измъкнал от вътрешния си джоб ръкопис и започнал да го размахва над главата си. Свитъкът имал заглавие, написано собственоръчно с големи печатни букви: „Мемоари на Павел Горгулов, главен президент на руската фашистка политическа партия, който уби президента на Френската република“.

Написал ги бил през нощта преди убийството в хотелската си стая в компанията на парижка проститутка, с която се запознал случайно и искал да прекара нощта. Пийнали и когато тя заспала, седнал до масата и до сутринта написал политическия си манифест. А тъкмо манифестът е доказателство, че терористът се е подготвял за нападението и че авторът му не е бил в ред.

— Винаги съм бил голям приятел на Франция. Но какво ли не преживях тук? Отказаха да ми издадат лична карта. При това никому нищо не съм сторил, не съм извършил никакво престъпление. Господа, обърнете внимание на съветите ми. Францийо, чуй ме! He искам да се спася. Търся само справедливост. Аз съм апостол на собствените си идеи. Атентата извърших само като протест в името на поробена Русия. Образован човек съм, как бих могъл да остана безразличен към съдбата на собствения си народ. Каква трагедия, каква трагедия…!

Четвъртата му съпруга (навярно се е оженил заради зестрата от четиридесет хиляди франка) го обичала и според собствените му думи той също. Тя заявила, че цели четиринадесет дни преди атентата той бил неузнаваем. Затворен, тих, замислен, просто не такъв, какъвто го познавала. Плакала много, когато разказвала за това. Може би не е знаела, че му е четвъртата жена, че при това Павел Горгулов е бил и двуженец.

— Моите идеали са ми по-мили от живота — крещи той. — Слушай, Францийо, Павел Горгулов е готов да умре за идеалите си. Незнаен съдник ми каза веднъж „Павел, ще трябва да се пожертвуваш, само така ще освободиш руския народ.“ Чуй, Францийо! Чуй, Францийо! Прочетете моята програма, аз съм вече само един труп, но въпреки това ви казвам …

Роден е през 1895 г. в семейството на заможен руски селянин, завършва училище, следва медицина от 1913 г. служи в казашки полк, воюва и бива ранен в главата. Твърди, че заради раняването е награден с най-високия царски орден — Георгиевския кръст. След войната продължава да следва, оженва се в Ростов на Дон за професорска дъщеря, емигрира във Варшава, после в Прага, където продължава да следва. Без да се разведе, се оженва за деветнадесетгодишна дъщеря на фризьор, скоро я напуска и остава на издръжката на по-възрастната си любовница. Тя му дава възможност да издава долнопробни романи, които пишел вечер.

На чехословашка земя се заселва като лекар, но скоро влиза в противоречие с клетвата на Хипократ — иска тлъсти хонорари, внушава на пациентите си, че са тежко болни, за да измъква от тях пари, и затова бива изправен пред съда, който обаче го оправдава. Но и след това не мирясва и отново застава пред съда заради незаконни аборти; лекарската колегия го лишава от правоспособност, забранява му да практикува като лекар и той започва да говори, че бил станал жертва на комплот.

По време на пребиваването си в Чехословакия се включва в политическата борба. Основава Зелена фашистка партия. Членовете й са само двама — един руски танцьор емигрант и жената на танцьора. Третият е председателят — Павел Горгулов. Отново е принуден да си стегне куфарите и да замине за Франция, където се оженва за четвърти път, и то за богата швейцарка.

Френските власти се отнасят към него като мащеха — не получава разрешение за пребиваване и затова се преселва в княжество Монако, където набързо пропилява голяма част от получените като зестра четиридесет хиляди франка. И тук той проповядва съмнителните си идеи за нова политическа партия, която трябвало да спаси руския народ от царя и от Ленин. После научава, че Франция е признала Съветския съюз и решава да се намеси в историята и да „спаси“ човечеството. Взема последните пари и потегля за Париж.