От вестниците Горгулов научил, че на 6 май президентът на Френската република ще посети изложбата На Асоциацията на писателите — бивши бойци (Асосиа-сион де з’екривен комбатан). Отишъл на касата, представил се за член на асоциацията, получил билет и зачакал сгоден случай.
Френският политик Пол Думерг поема поста президент на седемдесет и четири години. Той е един от големите патриоти. Четиримата му синове загиват по фронтовете на световната война.
След като президентът открил изложбата и започнал да разглежда експонатите, Павел Горгулов стрелял срещу него пет пъти. Два куршума улучили президента, други два — председателя на асоциацията, а последният засегнал директора на парижката полиция.
Атентаторът не се отбранявал. Когато го арестували, започнал само да размахва черновата на мемоарите си и да вика: „Това е само началото, всичко това е само начало!“
Процесът срещу атентатора започнал в края на юли. Той предизвикал огромен интерес. В него се състезавали най-прочути юристи — както от страна на обвинението, така и на защитата. Журналисти, дипломати, висши чиновници, политици, чуждестранни гости (сред които и съветският писател Иля Еренбург) изпълвали залата.
Къдрокосият, е високо чело и малки очи подсъдим не е заслужавал подобно внимание. Той е една от онези отрепки на човешкото общество, на границата между вменяемостта и налудничавостта, които са автори на толкова политически убийства, подтиквани от вътрешна възбуда, налудничави идеи, от необходимостта да компенсират, чувството за малоценност или да дадат израз на болезнена мания за величие и на силното си желание да се прочуят на всяка цена. От памтивека те образуват таен фронт, дебнещ известни и забележителни личности. Те си приличат: Корде, Равашол, Вийен, Лукени.
В Париж Горгулов пристигнал сутринта на 5 май отишъл в катедралата „Нотр Дам“ и помолил бога да го благослови, защото според изявленията му именно бог му бил внушил мисълта за атентата и дори го „водел с известна настойчивост“. След като се бил подготвил душевно, погрижил се и за физическата си наслада. Влизал от бистро в бистро, като във всяко изпивал по нещо, после се запознал с една проститутка и я завел в наета за няколко часа стая в хотел на улица „Виктор Кузен“. Там до сутринта написал мемоарите си.
На другия ден, преди да поеме съдбовния път, с револвер в единия и с двадесет и седем патрона в другия джоб, изпил в недалечното бистро няколко чаши вино и цяла бутилка коняк. На изложбата си купил две книжки, чийто автор бил председателят на асоциацията, и го помолил за автограф; само след няколко минути го ранил тежко. Когато го арестували, открили у него отрова. Разбира се, не е имал достатъчно смелост, за да я изпие навреме.
Преди злодеянието бил спокоен, никой в залата не забелязал да се е държал предизвикателно или ексцентрично, а по време на процеса говорел ли говорел, и то врели-некипели — за болшевиките, за своята фашистка „зелена“ партия и за месианското си предопределение на този свят. Смятал се за спасител — каквото и да правел, го считал за свой свещен дълг, дори и когато убивал, не го правел за себе си, а за благото на човечеството. Един ден щяло да се разбере кой е прав …
— Францийо, чуй думите ми! — повтаря отново. Не искам да спася живота си, търся единствено справедливост. Аз съм апостол на идеалите си. Моят атентат е протест от името на сто и осемдесет милиона руски селяни… Вие, господа, убихте моята идея, убийте и мен, но спасете идеята ми. Аз съм вече труп, защото без идеали не се живее. Не ще подкупите Павел Горгулов! Дори по стълбата към гилотината ще повтарям: не ще подкупите Павел Горгулов, защото е демократ и селянин. Незнайният съдник, скрит в мен, ми казва: „Жертвувай се, Павел, но спаси руския народ.“ Уважаеми господа, прочетете програмата ми…!
Бил ли е Горгулов луд или само заблуден фанатик?
През 1929 г. по време на пребиваването си в Прага написал до известен чехословашки учен писмо, в което го молел за точна информация относно новооткрития реактивен самолет, конструиран от германския професор Оберт. Искал да научи нещо повече за него, тъй като ненавиждал Земята и затова искал да бъде първият земен жител, отправил се на Луната. В такъв случай бил ли е Горгулов отговорен за деянията си?