Съдебните експерти по психиатрия се разделят на два лагера. Едни преценяват, че убиецът на президента е отговорен за деянието си — по време на атентата е бил напълно нормален. Другите твърдят обратното и доказват изводите си с описание на събития от неговия живот, показания на някои жени от Прага, с които е имал интимни срещи, и заявяват, че не се е държал нормално.
Отнасял се с тях грубо и ги оскърбявал. По мнението на тези психиатри Горгулов е параноик, луд, смята се за месия, сравнява се с Исус и е убеден, че трябва да спаси света от политическа гибел.
Държавният обвинител настоява пред съдебните заседатели за смъртно наказание за убийство, а френският печат обявява терориста за „Распутин на руската емиграция“.
Председателят на съда прекъсва разглеждането то на делото в седем без петнадесет, съдебните заседатели излизат, за да се посъветват и след двадесет минути се връщат с решението, че подсъдимият е виновен.
Осъждат го на смърт и на 14 септември 1932 г. е екзекутиран. Въпросът, дали е бил или не отговорен за деянията си, остава нерешен. Общественото мнение не се е интересувало от мнението на психиатрите.
Обикновено с убийците на президенти не се церемонят много, особено когато става въпрос за един толкова съмнителен индивид, какъвто безспорно е бил Павел Горгулов.
ВИЕНСКА НОЩ
В действителност капитан Слим се казва Розенбаум и е един от служителите на израелската секретна служба МОСАД във Виена. Той е висок, русокос, с рижави мустачки и прилича на английски баскетболист или австрийски състезател по ски-спускане. Говори спокойно, сякаш докладва на посланика Патиш за съвсем обикновено събитие. И все пак през онзи топъл септемврийски ден на 1973 г. на виенското летище Швехат се разиграва важен и забележителен, особено от психологическа гледна точка, епизод от историята на тероризма.
— Колко са? — пита посланикът Патиш.
— Двама. Имат ливански задгранични паспорти — отговаря капитан Слим.
— Имената им?
— Без значение. Гледахме в списъка. Освен това сигурно са фалшиви. Единият се казва Мухамад Халди, а другият — Свейдани.
— От Ал Фатах ли са?
— Съмнявам се. Струва ми се, че са се захванали с тази и работа на своя глава. Наричат се сами „Орли на палестинската революция“. Звучи твърде като на филм за една сериозна организация.
— Колко души са заложниците? — пита посланикът.
— Първоначално петима и един австрийски митничар — отговаря капитан Слим.
— Как така първоначално?
— На гарата жената с детето успяла да избяга.
— Не са ли стреляли по нея?
— Не, имало много хора.
— Еврейско семейство ли са си избрали? — пита посланикът.
— Качили се във влака нейде близо до границата …
— Получих информация, че на чехословашка територия — прекъсва посланикът капитана.
— Съмнявам се. Чехите не дават и пиле да прехвръкне, камо ли двама араби с автомати под палтата. А и си мисля, че това не е съществено.
— От гледна точка на международните политически отношения …?
— Мисля, че тук става дума за други проблеми — казва със спокоен глас капитан Слим. — Това е атака срещу замъка Шьонау, господин посланик.
— Как тъй срещу Шьонау!
— Едно от условията на терористите е да се ликвидира сборният лагер в замъка Шьонау.
— Тогава въпросът е сериозен — казва посланикът Патиш, става и започва да се разхожда зад огромното си бюро. После позвънява, влиза съветникът в посолството, на когото нарежда:
— Свържете ме първо с министъра на вътрешните работи, а после с доктор Крайски.
Събитията от този септемврийски ден започнали незабелязано. Във влака, с който пътувала група еврейски емигранти от Съветския съюз, се качили двама чернокоси, мургави младежи, настанили се в купето и непринудено започнали да разпитват спътниците си откъде са и закъде пътуват. Когато бързият влак спрял на граничната гара, измъкнали изпод дъждобраните си автомати и принудили еврейското семейство с детето и една по-възрастна съпружеска двойка да слязат. По пътя взели и австрийския митничар, който протестирал срещу постъпката им. На гарата раздавали напечатани на циклостил позиви, с които се опитвали да обяснят действието си. „Решението за тази акция взехме не защото сме убийци, а защото към това ни подтикват злодеянията, извършвани от ционистите.“
— Замъкът Шьонау, замъкът Шьонау … — разсъждава гласно посланикът Патиш.
— Иначе ще разстрелят заложниците — добавя капитан Слим.
— В краен случай може да им се обещае това. Да се ликвидира бежанският лагер е въпрос, който може да се проточи месеци.