Естествено израелският посланик Патиш с удоволствие се съгласил с австрийското становище, но същевременно се свързал и с началниците си в Тел Авив, дълго разговарял с министър-председателката Голда Меир и със заместник-председателя на Министерския съвет Игал Алон. Капитан Слим се вмъкнал сред журналистите. Летище Швехат не е от най-големите в Европа, но е с оживен трафик. През този ден то не приемало.
Репортери и телевизионни работници били принудени да пристигнат с автомобили. Полицията обкръжила целия летищен комплекс и държала любопитните на безопасно разстояние. И както по време на събитията на мюнхенската олимпиада, снайперисти заели добре замаскирани позиции. Капитан Слим ги наблюдавал. И когато попитал защо са ги повикали, получил уклончив отговор.
„За по-сигурно.“
Терористите не приели посредници. Не искали да разговарят с посланици на арабски страни, върнали и арабския преводач на виенската полиция. Непрекъснато подчертавали, че няма да преговарят. С никого. 3a нищо.
Капитан Слим намерил шефа си в салона на летището.
Извикал го настрана и му докладвал:
— Съветваха се да нанесат контраудар — казва.
— Кой?
— Там бяха почти всички. Говореха за нервнопаралитичен газ, който да впръснат в автобуса. Обмисляха и използването на натровени цигари и на кафе с наркотици. Всичко отпадна.
— Добре, че са разумни.
— Биха го сторили, ако можеха, но терористите приемат напитки и храна единствено от служителите на иракското посолство. Така че всичко това са само илюзии.
Терористите сякаш са чувствували какво се разиграва зад кулисите на привидно спокойната сцена. Вдигнали гранатите над главите си, за да ги види всеки, и при първия удобен случай заявили, че една-единствена граната може да хвърли във въздуха целия микробус.
Същото ще се случи и ако стрелците започнат да ги обстрелват. Гранатите са закрепени на колана така находчиво, че при най-малко некоординирано движение могат да избухнат.
В „кризисния щаб“ взели решение за друга тактика — убеждаването. В последвалото официално съобщение, одобрено от австрийския парламент и публикувано от федералното канцлерство във Виена през 1973 г. д-р Хакър бе отбелязал:
„Поканиха ни заедно с моя колега — психиатъра д-р Вилибалд Слуга, да придружим двама министри на летището. Д-р Кристиан Брода, убеден социалист и дългогодишен член на правителството, е блестящ теоретик и ловък практик в политиката. През този ден, 28 септември 1973 г., той и д-р Слуга бяха на конференция на юристите извън Виена. Научили за похищението, те веднага се завърнаха с вертолет. Д-р Слуга бе най-подходящият в дадената ситуация. Той е забележителен психиатър, опитен в преговорите с престъпници и умее да печели доверието им. Известен бе неотдавнашният му успех. Трима въоръжени престъпници, които били избягали от затвора и взели заложници, доброволно се предали, след като д-р Слуга им обяснил всички обстоятелства. При това не бил даден нито един изстрел.
Министърът на вътрешните работи Ото Рьош бе официално авторитетно лице с конституционна отговорност и с пълномощия да взема решения в областта на сигурността. Умерен, но енергичен, хладнокръвен и делови, Рьош се ползваше с реномето на политик, който запазва самообладание и действува успокояващо дори само с присъствието си.
По пътя отново обмисляхме възможните решения. Естествено знаехме, че в нашия случай ще бъдем изправени лице срещу лице със съвсем други хора, а не като тези с които д-р Слуга се бе срещнал след бягството им от затвора.“
След като пристигнали на летището, се запознали с обстановката и изслушали мненията и предложенията на висшите полицейски офицери, наблюдатели и парламентьори. Станало ясно, че не могат да се използват нито измамата, нито насилието. Останало убеждението. Да се успокоят, да се ангажират, да се разсее вниманието им, да се подкопае самоувереността им, да се разклати самонадеяността им, да се всеят съмнения в мислите им.