Представителите на австрийското правителство молят за съдействие посланиците на арабските страни. Накрая терористите позволили на няколко от тях да се доближат до завзетия микробус. Дори с един арабски посланик се впуснали в продължителен разговор. След това други парламентьори се опитали да поддържат с тях непрекъснат контакт.
Вечерта се провело извънредно заседание на правителството и по време на разговорите министърът на правосъдието се свързал по телефона с психиатрите Хакър и Слуга и ги попитал, дали биха били любезни да се опитат да влязат в пряк разговор с терористите. И двамата се съгласили. Полицейска кола ги откарала отново на летището.
Минава двадесет и два часът. Микробусът стои на летищния плац, осветен от прожектори. Доктор Слуга и доктор Хакър тръгват с бавна крачка към терористите.
— Стой! — извиква Мухамад Халди. — Спрете веднага. Какво искате?
— Искаме да поговорим с вас — отговаря доктор Хакър.
— Но аз не искам да говоря с вас — отсича Халди.
Спират. И гледат към микробуса.
— Всъщност кои сте вие? — пита Халди.
— Доктори.
— Какви доктори?
— Лекари. Доктори по медицина. Искаме да поговорим с вас.
— За какво?
— За хората, които са в колата, а и за вас също.
— Не вярвам. Не сте лекари. Защо ще изпращат доктори. Вие сте от полицията — казва недоверчиво, после се обръща към двамата австрийски парламентьори с които бил говорил преди малко и които стоял недалеч.
— Кои са онези двамата? — обръща се към тях.
— Не знаем. Не ги познаваме — отговаря един от тях.
— Те са полицаи — държи на своето Халди.
— Не са — казва единият от австрийците. — Ако бяха от полицията, щяхме да ги познаваме.
— Зная, навярно вече сте уморени от разговорите с всички тези хора — добавя другият австриец.
— Как ще ми докажете, че сте лекари? — пита Халди.
— Не можем да ви го докажем — отговаря доктор Хакър. — Просто трябва да ни повярвате. Вижте какво, вие говорихте с толкова хора, дайте възможност и на нас.
Терористът се колебае. Завърта се на предната седалка, после още повече спуска стъклото на прозорчето и казва:
— Добре. Щом наистина сте лекари, кажете ми тогава дали съм в ред. Дали съм здрав.
— Трябва да ми позволите да ви прегледам. Тогава с удоволствие ще ви кажа. Съблечете се.
— Не мога да се съблека. Но ме погледнете в очите. Може би ще познаете.
— Добре, но трябва да дойда по-близо — казва доктор Хакър.
— Тогава елате — съгласява се изведнъж терористът.
Бавно тръгват напред. Халди се надвесва през прозорчето, стиснал със зъби предпазителя на ръчната граната и широко отваря очи. Забавлявайки се, другарят му Свейдани се усмихва и наблюдава сцената с автомат, готов за стрелба. Халди също не пуска оръжието си от ръка. Доктор Хакър приближава с още една крачка. Поглежда в очите на терориста. Гледа спокойно, отблизо, дълго.
— Наистина блестят, но мисля, че сте в ред — изрича доктор Хакър странната диагноза.
— Разбира се, че съм добре — казва Халди. — Аз съм си в ред напълно. Като доктор можете само да потвърдите това.
— Много хора имат здрав вид. Като ги погледнете, си мислите, че са в ред. Но после, когато подробно ги изследвате, когато поговорите малко повече с тях, установявате, че не е така. От пръв поглед просто не личи — провежда тактиката си доктор Хакър.
— Това не влиза в сметката. Аз съм в ред. Или мислите, че не съм?
— Не зная. Засега още не съм говорил с вас.
— За какво искате да си поприказваме? Изобщо защо се интересувате от мен?
— Защото се интересуваме от проблемите на човешките същества и от това, как да бъде защитен човешкият живот. Впрочем вашият живот е в опасност, и то защото излагате на опасност други хора, които държите в колата като заложници. Искаме да помогнем на вас и на тях и бихме искали да се посъветваме с вас по какъв начин да стане това.
— Не ми е нужна вашата помощ — казва Халди решително. — Не държа на ничия помощ. Нищо не искам. Само справедливост.
— Добре — допуска доктор Хакър. — Справедливост. А справедливо ли е да се убиват невинни?
— Да! — избухва Халди. — Ционистките бандити заграбиха страната ни. От лагера, където отраснах, можех само да наблюдавам селото, в което по-рано живееше семейството ми. То бе принудено да го изостави. А сега всички са мъртви. Ционистите ги избиха. Те са злодеи и убийци. Империалистически бандити. Ненаситни са. Убиват без угризение на съвестта жени и деца. А светът не прави нищо, за да им попречи. Всички изпращат оръжие на израелците, за да стрелят срещу невъоръжени граждани. Ционистите са зли, лоши хора. Много зли и много лоши! Те са бандити и убийци.