— Кажете ми нещо за себе си — подканва го доктор Хакър, след като Халди се поуспокоява.
— За себе си? Защо? Аз не съм важна личност. Аз съм войник. Член на командата. Такива като мен са хиляди. Получаваме заповеди, готови сме да умрем и това няма значение, щом ще умрем за Палестина. Приятелят ми и аз добре знаем, че навярно това е последният ден от живота ни. Готови сме да дадем живота си и нашият командир знае това.
— Кой е вашият командир? — пита доктор Хакър.
— Командир. Просто командир. Много месеци се обучавахме. Години наред се подготвяхме. За всичко сме готови. Разбираме добре, че искате да разговаряте с нас, за да ни изморите, само че не ще ни изморите. Никога. Имаме хапчета. Ще бодърствуваме, ако е нужно и деветдесет и четири часа. Видяхте очите ми, така че разбирате. Хайде, стига вече. Няма да се занимавам с вас.
Обръща се. Започва да вдига стъклото на прозорчето.
Доктор Хакър се повдига на пръсти и с длани се опира в колата.
— Какви са хапчетата, дето сте взели? — пита.
— Щом наистина сте лекари, трябва да знаете какво сме взели. Стотици хапчета. Имаме и в запас. Ще бодърствуваме деветдесет и четири часа. А може и повече.
— Какъв цвят имат хапчетата? — пита доктор Слуга и пристъпва също към прозорчето. — Колко взехте?
— Не се правете, че не знаете. Много. Твърде много. Всичко сме планирали и тренирали. Имаме подготовка — слушали сме лекции, завършили сме курсове. Командирът ни каза точно какво да правим. Имаме опит. Само си спомнете как израелците подмамиха и подлъгаха нашите хора в самолета на „Сабена“ в Мюнхен и в много други случаи.
Доктор Хакър си спомня за случая с отвлечения белгийски самолет на компанията „Сабена“. Тогава израелски полицаи, преоблечени в комбинезони на наземния персонал, влизат като механици в самолета, разстрелват похитителите и убиват един пътник.
Хакър разбира, че арабските терористи, с които преговаря, са добре информирани, и по-нататъшният разговор само потвърждава убеждението му. Впрочем Халди продължава.
— Знаем какво искате да постигнете. Очаквате, че спечелите доверието ни. Искате да ни приспите, да ни изморите. Смятате, че ще започнем да ви вярваме.
Никога. Не ще заспим, не ще се изморим. Ще бъдем непрекьснато нащрек. Наистина сме готови да умрем, ала и всички, които са с нас в колата, също ще умрат. Ще видите. Имаме заповеди и ще ги изпълним.
— Ясно ли ви е в каква страна се намирате? — пита доктор Хакър.
— Естествено. В Австрия. Нямаме нищо против Австрия, но защо властите разрешават да преминават през страната ционисти, тръгнали към Израел, за да постъпят там в армията и да убиват нашите жени и деца.
— Защо искате да се борите именно тук за свободата на своята страна?
— Нали това ви обясних. Евреите лъжат. Не казват на света истината. Нямаме нищо против тях, в нашата страна всеки може да живее в мир и спокойствие. Само че не бива да грабят, да окупират отечеството ни и после да разправят на света лъжи за нас. Светът ни забрави. Изтребват ни и никой дори не знае.
— Сега вече всеки знае — казва доктор Хакър. — Всеики знае, че сте провели успешно акцията. Та това е достатъчно. Нали това искате. Ще бъде от голяма полза за делото ви, ако освободите заложниците. Известно ви е, че тукашното правителство ви дава възможност да напуснете страната. Мога да ви обещая, че ще изпълни обещанието си.
— Обещания. Това не е достатъчно. Вие не можете да си представите колко са виновни пред нас.
— Кои?
— Ционистите! Убиха всички! При първото нашествие убиха майка ми, а след две седмици — двете ми сестри. Все пак ние трябва нещо да правим срещу това. Трябва да сложим край на това. Такива са заповедите ни. Не мислете, че ще ни надхитрите. Ако единият от нас изгуби сили, другият ще го смени и ще хвърли всички във въздуха.
— Какъв смисъл има това? — възразява доктор Хакър.
— Нали ви казах, че постигнахте целта си. Сега вече всички знаят за успеха на вашата акция и за страданията на вашия народ. Целият свят ще научи за това, което извършихте. Бихте могли да бъдете великодушни.
— Ние? Защо? Отнася ли се някой благородно към нас? Години наред молехме някой поне да ни изслуша. Вие нямате понятие как се расне в бежански лагер, в мизерия. Всеки чака само момента да излезе навън, за да може да се бори срещу злодеите, които заграбиха земята ни.
— Мога ли да ви попитам защо именно сега проведохте акцията си? — включва се в разговора и доктор Слуга.
— Всичко е запланувано. Всеки е подготвен. Мнозина бяха преди нас и мнозина ще дойдат след нас. Опитайте се да ни излъжете. Стотици и хиляди наши другари ще отмъстят за нас. Ние сме бойци на силна революционна армия. Ще умрем доброволно за нашето дело. Готови сме да умрем. И по всяка вероятност ще умрем днес.