— Но вие не бива да умирате! — възразява доктор Слуга. — Имахте успех. Действувахте добре. Постигнахте те всичко, което желаехте.
— Трябва да изпълним заповедите. Не ще ни подлъжете. Не ще ни заблудите. Преговаряхме, а и с вас също разговаряме. Не сме изроди. Но не си мислете че ще ни изморите. Ще издържим всичко. Хайде, стига приказки. Вече не искам да говоря с вас.
По-късно доктор Хакър посочва в изявлението си, че по време на разговора Халди държал в лявата ръка граната, а в дясната автомат. Оставил гранатата на скута си, бръкнал в джоба си за цигара и я запалил.
— И аз ще запуша — казва доктор Хакър и бърка в джоба. — Само че аз пуша лула.
— Не посягайте към пистолета — извиква Халди.
— Това не е пистолет — казва спокойно доктор Хакър и показва на Халди лулата. — Нали виждате? Та аз ви казах, че съм лекар. Не ще ви излъжа. Нямам пистолет и никога не съм имал. Дори не зная да си служа с него. Аз съм лекар и спасявам човешкия живот, не го унищожавам. Вие наистина не сте лекар, но въпреки това трябва да вършите същото.
— Не съм лекар, ала обичам хората и обичам мира. Но ционистите не ни оставят да живеем в мир. Затова първо трябва да ги избием, за да може светът да живее в мир.
— Разкажете ми нещо за себе см — предлага отново доктор Хакър.
— Какво искате да знаете?
— Нещо за вас, за вашето семейство — казва доктор Хакър.
— За мен? Аз съм палестинец и вече ви казах, че погубиха цялото ми семейство. Всички загинаха. Никой не остана. Сега мое семейство е моята страна. Армията е също мое семейство.
— С какво се занимавахте, преди да постъпите в армията?
— Растях в палестински бежански лагер в Ливан, недалеч от Бейрут.
— Миналата година бях в Бейрут — казва доктор Хакър — Видях някои лагери. Вие в кой живеехте?
— Това не е важно — отсича Халди сърдито. — Всички са еднакви. Ние също. Всички сме еднакви. Но сме борци за свобода, а не терористи. Не е важно откъде идваме. Имената също нямат значение. Между другото доста често ги сменяме. Единственото, което е важно е освобождението на нашата страна.
— Твърде интелигентен сте — констатира доктор Хакър — Къде получихте образованието си?
— Ходех на училище. В много училища. Завърших университет. Юрист съм. Но още нямам практика. Дипломата ми обаче е от юридически факултет.
— Имате ли приятели?
— Имам хиляди приятели. В нашата организация. В движението. Всички сме бойци, всички воюваме за общото дело.
— Интересуват ли ви момичетата? — сменя темата на разговора доктор Хакър.
— Естествено, че ме интересуват. Обичам ги — отговаря вдьхновено и после носталгично добавя:
— Имал съм много момичета.
— А сега? Сега вече нямате ли?
— Сега за това няма време. Като всеки и аз искам да имам момиче, искам да се оженя и да имам деца. Но като му дойде времето. Когато бъде свободна нашата страна. Всички ние сега трябва да се борим с всички сили за освобождението й. Това е първостепенна задача. Сгодихме се и се оженихме за Палестина.
Халди седял до шофьора. Зад него през затвореното прозорче се виждала стара жена. Било й лошо. Главата й клюмала от умора, дишала тежко, на моменти тихо стенела. Свейдани се опитвал да я успокои, но тя започнала да удря с юмруци около себе си. По време на разговора доктор Хакър я наблюдавал и разбрал, че е пред нервна криза.
— Погледнете я! — обръща се към Халди. — Стара безпомощна дама. Би могла да ви бъде майка. Навярно изобщо не разбира какво става. Защо постъпвате така с нея? Та тя е невинна. Защо не оставите нея и останалите да си отидат?
— Нямаме нищо против тях самите, но това са евреи. Ще постъпят в ционистката армия и ще убиват нашите братя, нашите семейства — казва с ненавист.
— Не бъдете неразумни. Нима тези хора биха могли да постъпят в армията? Заминават за Израел, за да умрат там спокойно.
— Нямаме нищо против тях — казва Халди с примирителен тон, — но сега имаме нужда от тях. Трябва да изпълним задачата си.
— Не ви ли е жал за тях?
— Не. Техните сънародници също не знаеха милост, когато убиваха наши хора.
— Е да, но тези? Та те още не са били в Израел?! — възразява доктор Хакър. — Как можете да хвърляте вина върху тях? Защо не ги оставите да си отидат? Нали вече изпълнихте мисията си.
Халди се замисля. Доктор Хакър го наблюдава. Има чувството, че все пак е успял да смекчи неотстъпчивостта на терориста. Замълчава, за да предостави на партньора си достатъчно време за размисъл, и скоро се убеждава, че не е сбъркал диагнозата.