Отново му поставя същия и многократно повтарян въпрос:
— Защо не ги оставите да си отидат?
— Може би ще ги оставя — казва Халди и свежда очи. Доктор Хакър не изпуска момента и продължава да го убеждава.
— Защо не ги пуснете? Сега. Веднага. Обещавам ви че нищо няма да ви се случи. Никой няма да ви напакости, нито пък да ви измами. Още тази нощ ще можете да излетите. Изпълнихте задачата. Оставете ги и си отидат!
— Още не мога — прошепва Халди, сякаш не иска да го чуе Свейдани, сякаш се срамува от това, което казва. — Може би по-късно. Чакам съобщение от египетския посланик.
Съобщението е интересно. Отначало терористите отказват да разговарят, след известно време обаче позволяват на дипломатическите представители на някои арабски страни да се доближат до отвлечения автомобил. Продължително време разговарят с иракския посланик. И когато той ги посещава повторно, а после още веднъж, става ясно, че са го избрали за посредник.
Египетският посланик също си извоюва привилегировано положение. Терористите говорят с тях на арабски и без свидетели.
Капитанът от МОСАД Слим наблюдавал всички срещи с бинокъл, а след смрачаване с бинокъл за нощно виждане, но за съдържанието на разговорите не научил нищо. Не можел да използва и техниката, макар че „дървеницата“, т.е. изстреляният предавател, прилепващ се към каросерията, би възпроизвел всяка дума. Рискът, че терористите биха могли да чуят удара на прилепващото се устройство в ламарината и да го приемат за нападение, е бил твърде голям, а възможностите за безшумно действие — минимални.
Австрийската полиция беше затворила плътно района, за да не може някой непосветен да се опита да торпилира преговорите на психиатрите с терористите. И тъй капитан Слим и израелският посланик само безучастно наблюдавали и никак не били доволни от развитието на обстановката. Така че след доста часове в Тел Авив изпратили същото и не твърде радостно съобщение: положението непроменено.
— Казахте преди малко, че можете да пуснете заложиците — продължава психическата атака доктор Хакър.
— Да. Казах. Така го и мислех. Но засега още не. Ще поговорим за това по-късно. Не си мислете, че ще успеете да ни приспите. Не ще заспим. Ще бъдем будни още много часове. Елате по-късно, ще си поговорим.
— За пускането на заложниците ли? — пита доктор Хакър.
— Елате, ще си поговорим.
Доктор Хакър вдига ръка към прозорчето, може би е искал да стисне ръката на Халди, но само го потупва по рамото и произнася усмихнато:
— Добре, ще се върнем. Мисля, че разговорът не беше излишен. Довиждане.
— Добре стана, че поговорихме с вас — изказва мнението си Халди. — Довиждане.
От осветената сцена навлизат в тъмното пространство. После в салона на летището се срещат с правителствени представители, с директора на виенската полиция и с израелския посланик и придружаващите го лица.
— Навярно сте доста уморени — заговорва капитан Слим и подава на доктор Слуга и на неговия колега Хакър по чашка уиски, в която звънят парченца лед. — Знаете ли, че преговаряхте с тях цели тридесет и осем минути?
— На мен ми се стори много повече — смее се доктор Слуга. — А всъщност изпълнявах само ролята на наблюдател. Преговорите води моят уважаем колега.
— А резултатът? — пита капитан Слим.
— Висока интелигентност, перфектна дисциплина. Навярно са преминали сурова военна подготовка. Готови са да продължат.
— Какво да продължат? — пита капитан Слим нетърпеливо.
— Нима не е ясно какво — отговаря доктор Слуга, комуто не се е понравил предизвикателният тон.
Емоционалното състояние на терористите е в унисон с реалната обстановка, създадена от тях. За случая те имат точно формулирани доводи. Героична постъпка с идеологическа мотивировка, успешна военна операция, която са разучавали, подготвяли и провели. Резултатът — чувство на удовлетвореност.
— Възгледите им са силно хиперболизирани, но от тяхна гледна точка обясними. Те се смятат за знаменосци на възвишена идея, били са избрани, затова искат да станат герои, без колебание са готови да рискуват живота на заложниците, а и своя собствен.
— По убеждение ли действуват? — пита капитан Слим.
— Положително. И имат причини за това. Естествено пропагандата също е изиграла ролята си.
— Струва ми се, че ги оправдавате, доктор Хакър! — отбелязва капитан Слим.
— Опитвам се да преценя положението обективно. Те възприемат заложниците като представители на групата, на която приписват колективна отговорност за собственото си унизително положение, макар че лично към тях не изпитват омраза. Освен това по всяка вероятност действуват под влиянието на наркотици.