— Гоу, гоу10 — казал на английски, погледнал ги строго и посочил вратата на заседателната зала. Разбрали, че нямат шанс. Един подир друг с ръце на главата влизали в залата. Анжи се поогледал и забелязал един мъж, който също държал послушно ръцете си нагоре, но предпазливо, стъпка по стъпка се измъквал към изхода. Анжи размишлявал: да отиде ли при него, или да довърши работата си?
Изпреварила го Надя. След като влязла в залата, разбрала положението, хвърлила се срещу беглеца и допряла цевта на пистолета върху гърдите му. Иракчанинът изкривил лице. Не му оставало нищо друго освен отбрана чрез нападение. Поогледал се, сякаш дирейки помощ, после изведнъж прегърнал с две ръце Надя.
Две-три крачки залитали по килима с Надиния пистолет помежду им. Иракчанинът се опитвал да отблъсне нападателката към изхода. Не му се удавало. Габриела Крьохер-Тидеман се дърпала, ритала, след малко се чул изстрел. Все пак успяла да натисне спусъка. В плътна прегръдка паднали на килима. След малко Надя се отскубнала. Иракчанинът останал да лежи в локва кръв, която все повече се разширявала. При падането сакото му се смъкнало към рамото. Под мишницата имал калъф с пистолет за всеки случай. Не сварил да го измъкне, не успял да се защити от Надя. Анжи бил готов. Затворил вратата подир заложниците, забелязал умиращия иракчанин, зърнал пистолета и го прибрал. После застанал до вратата на заседателната зала. Изглеждало, че акцията протича точно според представите на Големия чакал. Терористите не срещнали съществена съпротива, никой дори не ги попитал какво търсят тук, в залата за конференции имало сега над сто заложници, здравата изплашени и тъкмо затова лесно управляеми. Анжи се смаял от това, колко гладко протичало всичко.
После на входа се появила елитната група от виенската полиция. Още преди да влязат в залата, се чули изтрели. Изведнъж срещу терористите се изправили четирима въоръжени до зъби мъже със стоманени предпазни каски и с непробиваеми защитни жилетки. С пелерините, спускащи се от раменете, и с автоматите в ръце изглеждали като извънземни същества от научнофантастичен филм. Някъде зад тях се чул бесният лай на полицейски кучета. Още в първите секунди облечените като в ризница полицаи не оставили у никого съмнения, че са майстори в своя занаят. Тяхната стрелба била изненадваща. Анжи стоял встрани, би могъл да използва срещу тях ръчни гранати, но внезапната полицейска акция явно му отнела смелостта. Свил се в ъгъла и зачакал.
Във фоайето, по стълбището и в съседните помещения се разигравала битка, по време на която стреляла само едната страна — елитната група на виенската полиция. Още в първия момент Ханс-Иоахим Клайн, наречен Анжи, бил ранен наведнъж с три куршума: един в корема, друг в крака, а третият улучил пистолета му и го избил от ръката му. Довлякъл се до съседното помещение, повикал Юсуф, който пък креснал на Карлос през вратата, Големия чакал излязъл от заседателната зала, дал указания и Юсуф хвърлил във фоайето ръчна граната. Експлозия и след туй мрак, дим и облаци прах. Терористите постигнали това, което искали, сега имали превъзходство и диктували условията. След неколкочасови преговори австрийското правителство се съгласило терористите да излетят със заложниците в друга страна, където при договорени условия да освободят пленниците. Пристигнали малки автобуси марка „Щайер“, заложниците се качили, но терористите загубили своята увереност и решителност, акцията заприличала по-скоро на спешна евакуация, а Карлос и членовете на неговата команда изобщо не се държали като победители.
Разправията възникнала не за прокламацията, която трябвало да се излъчи по радиото, а за ранения Анжи. Прострелването на стомаха било тежко и опасно за живота раняване. Късметът на ранения бил единствено в това, че преди акцията от страх не бил ял цели двадесет и четири часа. Лекарите не разрешавали транспортирането му, предлагали да бъде незабавно откаран в болница, направо в операционната зала, дори австрийският канцлер Бруно Крайски гарантирал, че терористът не ще бъде преследван, и веднага щом оздравее ще отпътува за страна, която сам определи, но Карлос не се съгласил. Рискувал Анжи да умре по пътя, но решил да го вземе със себе си. И тъй на виенското летище Швехат линейката приближила чак до стълбичката на самолета DC-9-ОЕ-LDB и пред насочените автомати санитарите качили носилката в него.
Акцията на Големия чакал завършва с фиаско, макар че пьрвото действие се разиграва според предварително подготвения сценарий. Във второ действие се проваля главният герой. Самолетът със заложниците, терористите и ранения Анжи излита, каца в Алжир, където откарват Анжи в болница, после отново стартира, и… край. Защо? Какво се е случило? Дали някой е разубедил Чакала? Или е бил само изпълнител на поръчана акция, аранжирана зад кулисите от някоя страна — износителка на петрол? Големия чакал променя становището си и по-нататъшната програма на акцията по отвличането. Министрите Ямани и Амузегар не бяха разстреляни, предвижданите други репресии също отпаднаха. Внезапно и неочаквано политическата цел на акцията се изпари. В такъв случай защо трябваше да има убити? Да се опитаме да проследим причините.