Выбрать главу

„Ваше Превъзходителство господин министър Ямани, бихте ли могли да кажете нещо за хода па полета от Виена до Алжир? Как протичаше, как се държаха вашите похитители?“11

„Самолетът DC—9 принадлежеше на австрийската авиокомпания АУА. Натикаха ни вътре. Знаех кой от тях е шефът и разговарях с него.“

„Предчувствувахте ли каква съдба ви готвят?“

„Смятах Карлос за свой палач и може би затова започнах да дискутирам с него.“

„Можете ли да кажете какъв е той всъщност?“

„Карлос не вярва на палестинското движение, не зачита борбата на някои арабски народи за независимост и я смята за историческо междинно звено, за принос към разрастването на международното революционно движение.“

„В такъв случай за какво се бори? Или за кого? В какво собствено вярва?“

„Карлос остаря и се промени. Неговото честолюбие и неговата интелигентност го докараха до грешката която допусна, след като се задоволи с това да стане изпълнител на чужда воля, послушен васал, вместо да си запази ръководната позиция.“

По-късно Ханс-Иоахим Клайн посочва следните факти:

„Собствено след старта в Алжир акция «ОПЕК» не продължи и Ямани и Амузегар не бяха разстреляни. Днес се радвам, че стана така. Но промяната не дойде, защото нашата команда нямаше достатъчно сили. Не, това, че политическата част на акцията претърпя крах, имаше други причини. Карлос ми каза: «Обещаха ми финансови и още други изгоди, ако оставя живи Ямани и Амузегар и прекратя акцията. Палестинската организация Народен фронт за освобождение на Палестина не ще може да ме спаси, ако саудитските араби и иранците поискат главата ми. Затова се съгласих.

И то още преди да стартираме.»“12

Карлос изчезва от сцената. Оказва се, че не е герой на терористичния фронт, а само наемник и авантюрист който служи на тези, които плащат повече. Превръща се в клоун на арената на международния тероризъм, големите думи, които някога е произнасял, се оказват празни приказки.

Оперират Клайн в алжирска болница. След оздравяването му според споразумението го извеждат извън страната. Скоро след това се появява в един палестински учебен лагер. Но макар с него да се отнасят като с герой, който едва не е загубил живота си, да го уважават, да му дават привилегии, той не се чувствува добре в пустинята и скоро започва да мисли как да се завърне в Европа.

След време Надя и Бони се появяват на първите страници на вестниците. Впрочем в неделя, 27 юни 1976 г., на атинското летище Елиникон двама млади хора се качват в самолет на авиокомпания „Ер Франс“. Госпожа Ортега и господин Гарсия. Самолетът стартира и след две минути екипажът и пътниците узнават, че група терористи начело с госпожа Ортега и господин Гарсия отвличат самолета. Пътуването завършва на угандийското летище Ентебе и световното обществено мнение осъди още една голяма терористична акция. Госпожа Ортега е Надя — Габриела Крьохер-Тидеман, а Гарсия е Бони — Вилфред Бьозе.

Терористите оповестяват исканията си: ще освободят заложниците, при условие че бъдат разменени срещу техни колеги, излежаващи присъди в няколко затвора в Израел, Федерална република Германия, Франция, Швейцария и Кения. Мнозина от пътниците са евреи, акцията на терористичната команда, в която има и няколко араби, е насочена и срещу агресивната политика на израелската държава, тъй че видимо затова израелската тайна служба МОСАД заедно с израелската армия организират военна акция за спасяване на заложниците.

В събота, 3 юли, от Израел излита огромен самолет „С 130 Херкулес“ на „Локхийд“ със специални части на борда. Извършва се военна операция, каквато историята на тероризма не познава до този момент. Части на чужда армия нарушават суверенитета на Република Уганда, на летище Ентебе се стреля и на бойното поле остават убити и ранени. Терористите са обезвредени. Според издаденото по-късно съобщение на израелската служба МОСАД там били загинали Вилфред Бьозе и терористката Крьохер-Тидеман. След завръщането си един израелски войник бил обрисувал колоритно как я застрелял из засада, без тя да подозира нещо. Наистина бил стрелял отзад, но в последния момент тя се била обърнала, така че със сигурност я познал. Израелският парашутист се наричал Илан и лъжел. След година се оказва, че съобщението, издадено в Тел Авив не отговаря на истината. Впрочем във вторник, 20 декември 1977 г., швейцарската полиция залавя близо до границата между Швейцария, Франция и ФРГ двама западногермански терористи. При задържането им те ранили тежко двама полицаи. У задържаните били намерени няколко западногермански паспорта с техни снимки, но с фалшиви имена, три австрийски и един кипърски, били въоръжени и разполагали с 20 000 американски долара. В действителност мъжът се наричал Кристиан Мьолер, а жената — Надя, т.е. Габриела Крьохер-Тидеман. Ернст Вилфред Бьозе, наречен Бони наистина бил убит при престрелката на летище Ентебе. Анжи-Клайн бил разочарован от финала на акцията в сградата на ОПЕК. И когато по-късно в учебния лагер някъде далеч от цивилизацията, в горещата пустиня, узнал за други подготвяни операции на терористични групи, той не повярвал в положителния им резултат. И бил прав. Голяма част от заплануваните акции или не се осъществявали, или се проваляли поради аматьорската им подготовка или незнание. Когато веднъж изпратили един млад и решителен палестински боец, за да предаде съобщение в Париж, той се загубил на летище Орли. Момчето, което никога не било попадало в голям град, се объркало сред многото зали, коридори, водещи към залите за заминаване, не бил в състояние да се измъкне от тълпата, бързаща към спирката на автобуса, и избрал най-простия начин. С вечерния самолет се върнал обратно. Съобщението, което носел, не било предадено. Разбрали, че не знаел нито една дума френски. Когато на летището питал нещо, никой не го разбирал. Следващия път за Европа били изпратени други двама членове на командата. И те за пръв път попадали в европейска среда. Веднага след кацането седнали в ресторанта на летището, поръчали си богата вечеря и започнали — според обичая в своята страна — да ядат с ръце. Още преди да се нахранят, след телефонното обаждане на обслужващия ги келнер, се появила полицията и ги арестувала. В джобовете си имали компрометиращи документи, разкриващи тяхната незаконна мисия.

вернуться

11

Arab Report and Record, Beirut, 1976. — Бел. авт.

вернуться

12

Hans-Joachim Klein: Ruckkehr in die Menschlichkeit. Appet-cincs ausgestiegenen Terroristeri. Reinbcck, 1979.