Выбрать главу

Малко след единадесет часа отново се позвънило. Старият Линке отишъл да отвори. Пред вратата на читалнята стояли две момичета.

— Какво обичат дамите? — попитал с поклон галантният Георг Линке.

— Трябват ни материали относно младежката престъпност — заговорила едната, а другата добавила:

— За дисертация.

— Много съжалявам — казал Линке, — но днес е затворено за външни хора.

— Как тъй — попитала къдрокосата блондинка. — На вратата няма никаква бележка.

— Да, така е — търпеливо заобяснявал старият архивар, — главната читалня е затворена, но за да не идвате утре, седнете ей тук — и посочил масичката в салона — пък аз ще ви донеса материалите. Седнали, с облекчение въздъхнали, спогледали се и оставили чантите на пода. Къдрокосата блондинка, която между другото била с перука, както и нейната колежка, се казвала Ирене Георгенс и била извънбрачно дете на някакъв американски войник и една приятелка на Майнхоф. Била израснала по детски домове и преди две години избягала от изправително заведение. В момента живеела у Майнхоф, чието жилище в последно време се било превърнало в убежище на пропаднали хора.

А другата — Ингрид Шуберт — била медичка. Психологът Залевски, специалист по проблемите на тероризма, твърди, че дори и по-късно не била открита никаква причина в нейния живот, която да обяснява приобщаването й към терористите. Завършила била гимназия в Кобленц, следвала медицина в Бон и Дюселдорф, а от 1968 г. живеела в Западен Берлин. Не била силна личност, поддавала се лесно на влияние, не умеела да намери собствен път към самоизявата. След като се запознала с Хорст Малер и Улрике Майнхоф, видяла в тях идеала си. През 1970 г. била заловена в жилището на Малер, по-късно осъдена на тринадесет години затвор и в края на 1977 г. сложила край на живота си в мюнхенския затвор „Щаделхайм“.

Двете студентки седели в салона до масичката и чакали старият господин Линке да им донесе материалите. В този момент пак някой позвънил. Този път станала Ингрид Шуберт и отворила външната врата. Пред нея стоял висок дебелак, с нахлузена през главата маска, с изрязани отвори за очите. Бил електротехникът Ханс-Юрген Бекер, терорист от групата на Малер.

В ръката си държал пистолет калибър 7,65. Влязъл в салона и с няколко крачки застанал пред стария Линке, който бил чул от канцеларията си звънеца и отишъл да види кой е дошъл. Без предупреждение Бекер стрелял и ранил стария господин в корема. Линке все пак успял да затвори вратата, дотътрил се до канцеларията и оттук, подпомогнат от две чиновнички, избягал през прозореца. По-късно се оказало, че един от куршумите останал в черния му дроб. Двете момичета се присъединили към маскирания стрелец, измъкнали пистолетите от чантите си, после заедно нахлули в читалнята и насочили оръжието си към охраната. Полицаите дори не направили опит да се съпротивляват. Улрике Майнхоф реагирала мигновено. Отворила прозореца и скочила. Баадер подир нея. Маскираният Бекер и двете момичета стреляли, за да сплашат охраната. И когато Шуберт се готвела да скочи през прозореца в градината, а единият от охраната се опитал да я задържи, стреляла отблизо в лицето му със сълзотворни патрони.

Всички терористи успели да избягат. Впрочем на улицата пред дилемската вила ги чакала Астрид Прьол зад волана на бързата алфа-ромео. Изчезват и полицията напразно ги търси. По първата следа я насочват самите Баадер и Майнхоф.

В четвъртък, 4 юни 1970 г., в 11 часа преди обед на летище Темпелхоф в Западен Берлин каца самолет на авиокомпания „Ер Франс“ от Париж. Заедно с останалите пътници слиза фрапираща, около тридесетгодишна жена — Мишел Рей. В едната ръка носи чантата си, а в другата държи том от съчиненията на Ленин с червена платнена подвързия. Малко необичайно четиво за в самолета.

Мадам Рей била известна личност. Десет години преди това нейни снимки се появявали във всички европейски модни списания. Впрочем Мишел демонстрирала моделите на прочутата Коко Шанел. Но през седемдесетте години тя решава да се прослави в друга област, става находчива и внушаваща страх журналистка. „Свидетелка“ е на събитията във Виетнам, в Южна Америка и в Близкия изток. Написва ползваща се с успех книга за войната във Виетнам — „От двата бряга на ада“.

Червеният том в ръката й бил отличителен знак за свръзката. Той се казвал Лотар, поне така се бил представил на Мишел Рей, и след задължителните зигзаги с автобуси, трамваи и метрото я откарал накрая с кола в някакъв блок в Западен Берлин. Там журналистката се срещнала с Баадер, Енслин и Майнхоф. Терористите, издирвани от полицията, тоест в нелегалност, поканили видната журналистка, за да й доверят посланието си. Рей трябвало да го представи пред световната общественост. Гангстерската банда, вече с ново име — Роте Армее Фракцион (Фракция на червената армия), оповестявала принципите си и отправяла заплахи, прокламирала псевдоидеалите си и съмнителните си послания, които трябвало да доведат до оздравяване на обществената система. Големи и празни думи, неверни още в самото си начало. Доказателства за това са действията на групата РАФ. Те са и потвърждение на факта, че чрез насилие не може да се избяга от еснафското общество.