В събота, 1 юни, рано сутринта постовете ги забелязали. Още преди шест пред гаража спряла излъскана спортна кола „Порше-Тарга“, от нея слезли двамина и влезли вътре. Третият малко се поразходил, поогледал, а после застанал на ъгъла — очевидно да ги прикрива.
Полицията не държи на рекламата, така че и тази акция е трябвало да протече без публика. Само че недалеч от гаража се намира сградата на есенското радио. Една от редакторките случайно погледнала през прозореца, видяла десетките полицаи и полицейски коли, повикала колегите си и в специалните издания още същия ден се появили репортажи със снимки. Филмови и телевизионни камери са заснели най-успешната дотогава акция срещу терористичната банда.
Тя започнала от ъгъла, където пазел неизвестният мъж. Недалеч от него спряла полицейска кола, от нея слязъл един криминален инспектор и го подканил да се предаде. При това срещу него бил насочен автомат. Мъжът бръкнал в джоба си, извадил пистолет и се опитал да избяга зад ъгъла. Но всички улици били блокирани, тъй че беглецът, известният терорист Ян-Карл Распе, се сблъскал след няколко крачки с още двама полицаи.
— Стой или ще стрелям! — извикал единият от тях.
Распе не спрял. Въпреки че бил обкръжен, открил огън срещу полицаите и се измъкнал. Избягал в съседния незастроен парцел до гаража. Там се скрил. Но нямал шанс, защото полицаите били много. Било само въпрос на време. След около десет минути разбрал, че загубил битката, и се предал.
Естествено двамата съучастници в гаража дочули изстрелите. Холгер Майнс открехнал вратата.
— Предайте се, обкръжени сте! — чуло се по мегафона, Майнс затръшнал вратата.
Напразно. Няколко полицаи се приближили до задната стена и през прозорчето хвърлили вътре бомбички със сълзотворен газ. Обсадените отново отворили широко вратата на гаража, за да се избавят от задушливия газ и да става течение, като се барикадирали. Полицаите хвърлили още бомбички. Андреас Баадер започнал да стреля с автомат срещу блюстителите на закона. Престрелката продължила около четвърт час. После на сцената се появила бронирана полицейска кола, шофьорът се опитвал да се приближи така, че с буфера да затвори вратата на гаража. Баадер и Майнс използвали прикритието и се опитали да се измъкнат от обсадата. Не успели. Тъй че стрелбата продължила. Баадер стрелял с пистолет в лявата ръка. Междувременно до прозореца на един от горните етажи на отсрещния жилищен блок се настанил снайперист със снайперова пушка. Той искал да избие оръжието от ръката на Баадер, но го улучил в бедрото. Шефът на бандата се свлякъл.
Цял час полицията се опитвала да склони терористите да се предадат. Но Баадер и Майнс продължили да стрелят. Малко след осем нервите на Майнс вече не издържали. Разбрал, че няма надежда, хвърлил пистолета пред вратата на гаража и се изправил в рамката й.
— Съблечете се! — наредил гласът от мегафона. Терористът не разбрал, затова гласът повторил:
— Съблечете се! Всички горни дрехи. Останете само по бельо!
Холгер Майнс, бандитът, който до преди миг всявал страх и заемал едно от първите места в списъка на издирваните, изведнъж застанал по бельо пред дулата на автоматите, насочени срещу него от всички страни.
Няколко полицаи със защитни жилетки, прикривани от стрелците от втора линия, тръгнали към гаража. Терористът се предал и те му сложили белезниците. На пода, покрит със стъклени парчета и гилзи, лежал внушаващият страх Андреас Баадер — шеф на бандата РАФ. Сложили го на носилка и го откарали в болница.
Рано следобед на 7 юни 1972 г. по една от хамбургските улици — „Юнгфернщиг“, върви жена с тъмни очила, джинси и кожено яке. Спира пред витрината на магазина за дамски модни стоки и разглежда моделите. Магазинът не е далеч от хамбургската редакция на списание „Конкрет“, в което работи Улрике Майнхоф. Може би около 12,50 ч. жената решава и влиза в магазина. Отначало разглежда стоките, после взима няколко пуловера и влиза в кабината. Преди това е съблякла коженото си яке и го е хвърлила върху фотьойла.
Продавачката, свикнала автоматично да прибира бельо и връхни дрехи, взема хвърленото яке и се опитва да го сгъне. Якето е неестествено тежко. Продавачката напипва в джоба нещо твърдо, тежко. Поглежда към кабината, в която клиентката пробва пуловерите, и бръква в джоба. Оставя внимателно якето на фотьойла, отива бързо при отговорничката, двете жени възбудено разговарят за нещо. Едната от тях набира номер, изчаква малко и казва по телефона: