На вратата на еднофамилната къща на Гюнтер фон Дренкман — най-висшия съдебен деятел в Западен Берлин — позвънил непознат младеж.
Дренкман отишъл да отвори.
— Какво желаете? — попитал.
— Нося ви цветя — казал младежът и пристъпил крачка напред, обхванал с две ръце букета. Зад розите непознатият бил скрил пистолет. Стрелял и върховният съдия паднал безжизнен на земята. Не бе установено кой е убиецът, но никой от полицейските или журналистическите среди не се съмняваше, че е от бандата на Баадер. Убийството — съвсем очевидно — бе акт на отмъщение.
Всички обаче грешаха. Убийството е било организирано от съперничещата група, наречена Движение „Втори юни“, по датата на смъртта на студента Онезорг. Терористите в нея, подобно на бандата на Баадер — Майнхоф, в началото си поставяли високи цели. Предвиждали са политически реформи, привидно се борели за социална справедливост и… са убивали. И макар че след смъртта на Дренкман правят изявление, в което твърдят, че било нещастен случай — че са искали само да отвлекат съдията, но пратеникът с букета бил загубил самообладание и стрелял, — то не ги оправдава.
И все пак новата терористична организация се е различавала в много отношения. Членовете й не са били професионални престъпници, те извършвали набезите си в извънработно време, през свободното си време. Били са по-предпазливи, строго са спазвали законите на конспирацията, не са се съюзявали с други групи и са се готвели да излязат на сцената с гръм и трясък. Няколко дни преди изборите в Западен Берлин те отвличат един от видните кандидати на Християндемократическия съюз — Петер Лоренц.
Тогава пред еднофамилната си къща на „Круме Ланке“ петдесет и две годишният адвокат и политик се качил в мерцедеса и шофьорът потеглил по същия маршрут, както всеки друг ден. Но на 27 февруари 1975 г. се случило непоправимото. След малко повече от километър товарна кола била преградила улицата. Шофьорът навреме ударил спирачките, но въпреки това се чул удар. Върху мерцедеса на Лоренц връхлетяла отзад лека кола. После всичко станало като в гангстерски филм. Някой ударил шофьора по главата така, че загубил съзнание, друг някой напъхал вцепенения Лоренц в лимузината, която веднага изчезнала зад най-близкия ъгъл. Полицията не открила никаква следа от похитителите, свидетелите не били видели, общо взето, нищо. Повечето от тях си мислели, че е обикновено автопроизшествие, каквито са виждали с десетки. Тъй че нито поспрели, нито се позаинтересували.
Неведението продължило цели 24 часа. Едва на следващия ден в бюрото на ДПА се появил плик и в него снимката на Лоренц. На врата му висяла табелка със следния текст: „Пленник на Движение «Втори юни»“. Лоренц бил отвлечен като заложник и скоро Движение „Втори юни“ публикувало условията си — федералните органи да гарантират освобождаването и безпрепятственото изтегляне от страната на петима точно определени терористи, осъдени за разни престъпления, като се започне от банкови обири и се стигне до бомбени атентати срещу лица и сгради.
Правителството да се погрижи да бъдат колкото се може по-скоро откарани с директен самолет в Южен Йемен Едва тогава политикът Петер Лоренц ще бъде пуснат на свобода.
Разисквания, полемики, противоречиви становища на политици, разсъждения на журналисти — дали да се отстъпи или не пред натиска. След четири дни и петимата затворници се качват в самолета. Придружава ги пастор Хайнрих Алберц, някогашен кмет на Западен Берлин, за да упражни надзор върху спазването на условията. След това похитителите откарват през нощта Лоренц в вдин западноберлински парк и го пускат на свобода.
Държавният апарат капитулира пред насилието.
Хората се питаха: добро или лошо е това? По-късно трябваше при още няколко случая да си поставят същия въпрос, на който не може да се даде категоричен отговор Освен това тези, които като професионалисти се занимаваха с проблемите на тероризма, се питаха — защо бандитите не поискаха да бъдат освободени Андреас Баадер, Гудрун Енслин, Улрике Майнхоф и други затворници? Дали не искаха да се дистанцират от РАФ? Очевидно да. Не след дълго в едно свое изявление, каквито изпращаха от време на време до редакциите, те осъдиха методите на Роте Армее Фракцион. Новата банда не искала да върви от едно нападение върху банка към друго, за да създава възможност на членовете си да купуват луксозни автомобили, разкошни жилища или да почиват край морето. Тя била искала да работи за политическото оздравяване на обществото и щяла да посвети на тази цел всичките си сили. Същите идеали като тези на Баадер и сие, но подобно на тях реформаторите станаха бандити. Бъдещето развитие на Движение „Втори юни“ показа, че и новото поколение месии в края на краищата се превърна в група престъпници, които крадяха автомобили и оръжие, фалшифицираха документи л задгранични паспорти, нападаха банки и извършваха атентати с направени по домашному бомби. Те не се свеняха дори да убиват.