Юрген Понто е банкер, директор и председател на управителния съвет на „Дрезднер банк“, която въпреки наименованието е западногерманско финансово ведомство.
Сузане Албрехт е дъщеря на един от уважаваните и заможни хамбургски адвокати. От малка тя расте в охолство, винаги с имала това, което си е пожелавала. Нейното семейство поддържало приятелски отношения със семейството на банкера Понто и Сузане в негова кръщелница. Родена е през март 1951 г., но не била доволна от благосъстоянието, в което растяла. Още през 1974 г. става член на хамбургския Комитет срещу изтезаването на политическите затворници във Федерална република Германия, избягва от къщи и заживяват като битници с терориста Карл-Хайнц Делво, един от участниците в нападението срещу посолството в Стокхолм.
Историята на Сузане Албрехт заема особено място в историята на тероризма. Впрочем съдбата й е нагледен пример за това, че колкото и да се перчат с с политическите мотиви за деянията си, злодейските банди не се различават по нищо от гангстерите. Албрехт изпълнява печална роля в разигралата се история с Понто.
Директорът Юрген Понто живеел в голяма еднофамилна къща в Оберурсел. На 30 юли около пет часа следобед в хола забръмчал звънецът, а след малко се чул момински глас:
— Аз съм, чичо, Сузане, Сузане Албрехт. На градинската портичка съм. Случайно минаваме оттук, та рекох да ви видя.
Банкерът разрешил и шофьорът отворил. Сузане не била сама — в градината влезли и трима младежи. Същите се озовали и в хола. Поспрели. Холът бил безлюден.
Юрген Понто телефонирал от кабинета си и шофьорът отвел гостите в приемната. Банкерът не ги оставил да го чакат дълго, влязъл и …
Не е точно установено как е протекла акцията, завършила с изстрели. Очевидно терористите са искали да отвлекат Понто, той се с отбранявал, разнесли се пистолетии изстрели, дотичала и госпожа Понто, слуги терористите са се разбягали и избягали. Някъде зад ъгъла са се качили в бърза кола и дим да ги няма. Почти два часа след откарването му във франкфуртската хирургическа клиника Понто починал.
Като връх на своя цинизъм малко след това това терористите правят изявление, в което признават, че са извършили убийството, и се опитват да се обосноват с безкрайно объркани аргументи. Сред подписите се появява и името на Сузане Албрехт, член на Роте Армее Фракцион.
Сузане Албрехт, наричана в детството си Сане, става жертва на средата, в която се ражда. Съзряваща в сянката на преуспелия си баща, отначало тя искала да прилича на него, да бъде също така преуспяваща, известна, самоуверена. По-късно преживява разочарование. Впрочем разбира, че баща й не е безпогрешен идол, а обикновен човек, който греши, а и в характера си има отрицателни черти. Все по-често между дъщерята и бащата възникват противоречия, Сузане не се чувствува свободна, струва й се, че е обвързана от условностите на преситената върхушка, към която несъмнено е спадало нейното семейство. А от познанието, че много неща не стоят така, както си ги е представяла, до бунта срещу системата и обществото, което й връзва ръцете, има само една крачка. Сузане започва да демонстрира съпротивата си срещу предопределения и начин на живот. Психологът Залевски цитира изявлението на Сузана Албрехт: „До гуша ми дойдоха вечните плюсканици на хайвер и пушена сьомга.“
Сузане престава да учи. Явно това е първият израз на бунта срещу родителския авторитет, бунт, който се надига може би у всеки млад човек. Трябвало да положи матура и родителите решават да я изпратят на принудително учение. И то в интернат. Обличат й сивата унимформа, лишават я от самоличност. Тук тя вече не е дъщерята на всемогъщия богаташ, а една от тълпата. А като новак е дори една от тези, които са на опашката на йерархията в интерната. Трябвало да прислужва на по-големите, да се подчинява, дори да се унижава. Пребиваването в интерната дава резултат, поне така са си мислели Сузанините родители. През 1971 г. полага зрелостен изпит и стига до извода, че животът няма смисъл. Липсват й цели, няма защо да се напряга, към какво да се стреми, а при това копнее да извърши нещо голямо, нещо полезно за всички. Постъпва като детегледачка в детска градина. За пръв път получава удовлетворение. Вече не е дъщеря на известен богаташ, само се казва Албрехт, нищо повече. Това я задоволява. Макар че е само една евтина поза. Винаги, когато имала нужда, подписвала чек и теглела пари. Но иначе се разделя с пищния бащин дом, намира си приятели сред социалистически настроените студенти, настанява се в общата квартира на една от съмнителните групи, които през онези години са на мода, и макар че се записва в университета, прекъсва следването си.