Съдбоносна за нея е средата, в която попада. За пръв път я арестуват с мнозина други, защото насилствено се настаняват в празни жилища в знак на протест срещу спекулантите със строителни парцели. Запоснава се с Маргит Шилер и Илзе Стаховяк, членки на Роте Армее Фракцион, и започва да прави дребни услуги на тази терористична организация. Прословутият терорист Карл-Хайнц Делво става неин любовник. Настанява се в двустайно жилище. И когато по-късно нейният приятел си спечелва толкова печална слава поради масовото убийство в западногерманского посолство в Стокхолм, тя вече става терористка. После всичко се развива бързо. От малка мечтаела за големи дела. Сега й се удава възможност. Позвънява на портичката на къщата на кръстника си и го убива. Полицията предприема широкомащабни действия, за да открие следите на престъпниците. Напразно. Обществеността е дълбоко възмутена, правителствените дейци чувствуват, че почвата под краката им се люлее. В борбата срещу терористите те губят. А през 1977 г. се появява още един призрак.
Блуменщрасе, т.е. „Цветна“ улица, се намира в Карлсруе. На нея се издига сградата на Държавната прокуратура. Отсреща в дом № 9 живеел и имал ателие някакъв художник. На 25 август телефонът в жилището му звъннал н жената на художника чула мелодичен женски глас:
— Добър ден. Обажда ви се Елвангер. Бих искала… впрочем бихме искали, аз и съпругът ми, да посетим вашия съпруг. Построихме си ново бънгало и ни трябва някаква хубава картина.
Съпругите уговорили посещението за следващия ден в десет преди обяд. Седнали в ателието, пийвали кафе, хапвали козунак, разговаряли за изкуството, а и за вилите. Изминали били вече два часа и половина, когато изведнъж господин Елвангер станал, бръкнал под сакото и измъкнал пистолет. Незабавно сторила същото и „съпругата“ му.
— Акция на Роте Армее Фракцион — обърнала се тя към слисаните домакини. — Няма да ви се случи нищо, ако се държите спокойно н според нашите нареждания. Не трябва да се страхувате.
Не им оставало нищо друго, освен да кимнат в знак на съгласе, макар и да не разбирали за какво става въпрос. После господин и госпожа Елвангер ги отвели в съседната стая и ги завързали за столовете с въже за простиране. Скоро след това отново звъннал звънецът.
Този път отишъл да отвори господин Елвангер. Погледнал през шпионката и отключил. В жилището влезли двамина. Носели голям кашон.
После всички заедно извадили от кашона преносима ракетна установка и насочили опасното оръжие към сградата на Държавната прокуратура отсреща. Навили часовниковия механизъм за изстрелване в 16 часа, прекъснали телефонните кабели и изчезнали. За щастие в четири следобед нищо не се случило. Часовниковият механизъм не включил. Дълго време художникът и съпругата му се опитвали да се освободят. В седем вечерта успели, а след това позвънили в полицията от дома на съседите. Терористите не били заловени, макар да станало ясно, че за съпружеска двойка се били представили Силке Майер-Вит, приятелка на Сузане Албрехт, и Кристиан Клар, някогашен слушател в Хайделбергския университет.
На 30 ноември 1976 г. автопатрул задържал по автомагистралата недалеч от Буцбах двама подозрителни мъже с открадната кола — бившия адвокат и настоящ бандит Зигфрид Хаг и Роланд Майер. В колата полицаите намерили автомат и два пистолета. И двамата издирвани терористи били с фалшиви документи, издадени на чуждо име. У Хаг били намерени и други компрометиращи материали, включително бележник с „работен план“ на терористичната група. Не всичко било ясно на полицейските чиновници, които анализирали бележките. Бандитът бил използвал съкращения, криптоними и различни знаци, акциите били вписани в таблици с график на сроковете и разпределение на задачите на отделните членове на бандата — подробно, разработен план за действие. Между другото и един подготвян атентат с парола „Маргарин“.
Напразно си блъскали главата началникът на Федералната криминална служба д-р Хорст Херолд и генералният прокурор заедно с полицейските експерти, оптивайки се да разгадаят срещу кого е насочена акция „Маргарин“. Но когато успели да разберат, било вече късно. Зигфрид Бубак бил вече мъртъв. Един от най-разпространените маргарини във Федерална република Германия е маргаринът SB14, а това всъщност били инициалите на Зигфрид Бубак.
Следващата акция била с код „Биг мъни“ („Големи пари“), който навярно означавал грижливо подготвяния план за неосъщественото отвличане на банкера Понто. За това говорели някои обстоятелства. В началото на юли в архива на хамбургския Институт за световна икономика влязъл младеж с очила със златни рамки, представил студентската си книжка и поискал биографични материали за господата Понто и Шлайер.
14
В немски език съгласната „s“ пред гласна и в началото на думите се произнася като „з“. — Бел. прев.